Стенли Милграм

Стенли Стенли Милграм (1933 – 1984) е роден на 15 август 1933 год. в Бронкс- неперспективен район в Ню Йорк, където преобладаващо са се заселвали небогати емигранти от Източна Европа (там на една от съседните улици се е появил на света и още един емигрантски син, в последствие станал известен психолог – Абрахам Маслоу). Стенли е бил средното от общо три деца на Самюел и Адела Милграм, преселили се в Америка в годините на Първата световна война.

Средното си образование той получава в школата на Джеймс Монро, където заедно с него се е учил и друг бъдещ психолог, син на италиански емигранти – Филип Зимбардо.

След като завършва школата, Милграм постъпва в знаменития Ню-Йоркски Кралски колеж, където възнамерявал да специализира в областта на политологията, но бързо се разочаровал от тази дисциплина, тъй като в нея, по неговото мнение, при анализа на обществено-политическите процеси не се придава необходимото значение на човешките подбуди. А именно това е предизвикало особен интерес у Милграм. Затова при аспирантурата си в Харвард той специализира в областта на социалната психология.

Именно в Харвард Милграм се среща с човека, който става за него крупен научен авторитет и образец на подражание. Това е бил Соломон Аш, получил известност за своите изследвания върху феномена на конформизма.

През 1955–1956 год. Аш преподавал в Харвард в качеството си на външен лектор и Милграм е бил негов асистент както в учебния процес, така и в изследователската дейност. Неговите преподаватели са били и други световно известни психолози — Г. Олпорт и Дж. Брунер, които също оказват върху него огромно влияние.

Известността на Милграм се дължи на неговите експерименти относно подчинението, които разкриват, че при подчинение на авторитета хората ще стигнат до измъчване на други невинни лица. Той счита, че експерименти му дават обяснение за жестокото поведение на нацистите към техните жертвите в концлагерите.

Участниците в експеримента, проведен от Милграм, са двама – ученик и учител. Ръководителят на проекта дава разяснения, че се провежда изследване на въздействието на наказанието върху учебния процес. Ученикът е длъжен да запомни определен брой словосъчетания, след което е на изпит от учителя. При несправяне учителят наказва ученика за дадените от него грешни отговори с пускане на ток от “шоков генератор”. Започва се от 15 волта/лек шок/ преминава се към среден шок и се стига до силен шок от 450 волта.

Експериментът е манипулиран и реално няма пострадали. Ученикът е актьор, който не получава реални токови удари. Учителят и ученикът са в отделни стаи и имат само звукова връзка. При 75 волта напрежение ученикът започва да стене и да се оплаква, при 150 волта моли за прекъсване, на 180 волта крещи, че не издържа на болката, следват и удари по стената на стаята.

Следят се реакциите на “учителя”. Участниците реагират като се потят, треперят, протестират, заекват, но въпреки това те продължават да се подчиняват на ръководителя на опита и да измъчват ученика.

Експериментът на Милграм е провеждан в най-различни държави – в Йордания в Австралия, в Испания, в Германия. За съжаление навсякъде се установява висок процент на подчинение.

Милграм е критикуван за този експеримент, че нарушава етиката, защото е възможно да предизвика в участниците откриване на техни психически характеристики, които може да причинят психическа травма.

За вас подготви: психолог Людмила Боянова

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

 

Scroll to Top