Когато ми споделяше, че не е бил щастлив и че не я е обичал толкова, колкото мен, изпитвах злорадство и бях доволна, но разкажеше ли някакъв случай, веднага започвах да търся нещо в думите или поведението му, с което да му докажа, че ме лъже, че не е бил щастлив и че не я е обичал. Опитвам се да престана да мисля за миналото му и да се примиря, че е имал друга жена и с нея е правил всичко, което и с мен, но вече 3 години ми се натрапват тези мисли и не мога да се справя с тях.
Интересен ми е всеки детайл от живота му с нея и се опитвам да вникна в техните преживявания, чувства, поведение, опитвам се да съм точна във въображението си с всички детайли, които съм чула от него. Това вглъбяване в миналото ми пречи да си изпълнявам задълженията в дома и на работа. Нищо не може да задържи ума ми за дълго, тъй като винаги всяка дейност я асоциирам с миналото му. Когато видя някоя жена, която да прилича на бившата му, веднага се сещам за тях двамата. Когато видя двама родители с деца, отново се сещам за тях и за това как са излизали заедно, радвали са се на децата си. Изпитвам ревност и завист, когато мисля за това. Постоянно се сравнявам с предишната му съпруга. Дали съм по-красива, по-добра, по-работлива, по-умна от нея и все го разпитвам какви качества е притежавала – както външни, така и вътрешни. Когато например ми каже, че нещо не съм направила, както трябва, аз веднага го нападам и му казвам, че не съм идеална като бившата му. Понякога той ми отговаря, че съм по-добра от нея и ми става приятно, но когато каже, че в някое отношение тя е по-добра, започвам да го обвинявам, че не се е борил достатъчно, за да си задържи съвършената съпруга и сега трябва да търпи по-лошата.
Най-ужасното е, че имам лошо отношение към децата му, защото постоянно ми напомнят, че е имал отношения с друга жена. И избягвам контактите, не искам да ги виждам. Когато излизаме някъде с тях, почти не взимам участие в разговорите, говоря единствено с мъжа си, тях ги пренебрегвам и те усещат отрицателното ми отношение и също ме избягват. Знам, че не са виновни за нищо, но не знам как да ги обичам. Ревнувам, когато съпругът ми им обръща внимание, целува ги или иска да идват с нас на почивки, на разходки. Вече усещам, че започвам да му досаждам, той ми казва, че му е омръзнало вече 3 години да му задавам все едни и същи въпроси. Иска ми се да престана да „човъркам” в миналото, да се сравнявам с бившата му и да мразя децата му. Но тези мисли ми се натрапват постоянно и не мога да се владея, а отрицателните емоции и напрежение, които ги следват, ме водят до отчаяние. Надявам се да мога да забравя миналото и да престана да свързвам с него настоящи събития или хора, които ми напомнят външно или като поведение техния съвместен живот.
Може би по-скоро искам цялото внимание да бъде насочено към мен. Нямам желание да поемам отговорност за чужди деца. Дразни ме мисълта, че те постоянно му напомнят за майка им. Когато са с нас, той им разказва за времето, когато са били заедно с нея. Постоянно се съревновавам с човек, който вече не е част от живота ни (макар че се налагат контакти с бившата му, когато трябва да се прави нещо, свързано с децата). Интересувам се с подробности от съвместния им живот, за да разбера въз основа на казаното коя повече е обичал, коя е слушал повече, с коя е бил по-щастлив във всяко едно отношение. Имаше един случай, при който се наложи да останат четиримата и аз се почувствах излишна, помислих си, че са могли да бъдат щастливи заедно, ако не се бяха разделили. Помислих си какво семейство са били някога и че сега сме заедно с него само защото не са положили достатъчно усилия и не са оценили това, което имат. Мисля си колко щастливи са можели да бъдат заедно, вместо сега всеки да поема по своя път, а децата да се разпокъсват между две новосъздадени семейства.
Мисля, че се страхувам да не загубя съпруга си, защото не се чувствам достатъчно добра така, както бившата му. Затова постоянно го разпитвам за нея, за да видя нещо, в което я превъзхождам, и нещо, с което отношенията между мен и съпруга ми се различават от тези между тях, когато са били заедно. Вероятно се страхувам да не започне да съжалява, че не е с нея, а с мен, и да си каже, че тогава е бил по-щастлив. Отрицателното ми отношение към децата му предполагам, че идва от това, че те са връзката му с бившата и заради тях той постоянно ще си спомня за нея, което ме кара да се страхувам да не се появят отново чувства към нея.
Не искам да гледа назад и да съжалява за това, което е загубил. Постоянно го подозирам, че ме лъже, че не я е обичал толкова, колкото мен и че с мен е по-щастлив, макар че не виждам причина да го прави. Вината ми към децата му е, защото заради мен не общува много с тях, тъй като съм му правила забележки, че прекарва повече време с тях, вместо с мен, макар че е точно обратното. А знам, че са в такава възраст, в която имат голяма нужда от баща до себе си.
Отговорът на психолог Коева:
Проблемът е свързан с постоянното съревноваване между Вас и тази жена. Ще Ви задам няколко въпроса. Харесвате ли себе си такава, каквато сте? Вярвате ли, че заслужавате да сте щастлива?
Доколкото разбирам, съпругът Ви не е давал поводи да се притеснявате, че може да го загубите. Във Вашия емоционален свят обаче нещата стоят по този негативен начин и като че ли настройвате Вселената те наистина да се случат. С какво тази жена е по-добра от Вас? Това, че мъжът Ви е имал друг брак зад гърба си, не значи, че продължава да таи някакви чувства към нея. Има ли смисъл да губите от времето си, мислейки за някакви минали неща, вместо да си дадете шанс да се радвате на семейството си? Казвате, че се страхувате да не загубите съпруга си, защото се чувствате недостатъчно добра, както предишната му съпруга. Всеки има свои положителни качества, своя концепция за щастието, свои успехи и постижения, с които да се гордее. Сигурна съм, че имате с какво да се похвалите. И съм сигурна, че Вашият съпруг Ви е оценил. За да се случи позитивната вътрешна промяна у Вас, е нужно най-напред да повдигнете самочувствието си. Когато се събудите сутрин и се погледнете в огледалото, си казвайте: „Обичам те и се гордея с теб, (Вашето име)! Ти си хубава като себе си и добра като себе си. Живея в настоящето, което ми е приготвило страхотни изненади!“ Говорете си с децата. Те нямат вина, че родителите им са се разделили. И точно защото нямат вина, не е необходимо съзнателно или несъзнателно да ги спирате да разговарят и да се срещат с баща си.
Писмото:
„Външно се харесвам, но не харесвам характера си.
Нямам усещане, че заслужавам да бъда щастлива, а по-скоро възприемам живота си като наказание за моите грешки и недостатъци.
Съпругът ми ме обича наистина, но понякога, когато говори пред децата или пред други хора за бившата си съпруга, ми се струва, че още мисли за нея и съжалява, че не е с нея.
Понякога си мисля, че по-лесно бих могла да понеса изневяра, отколкото да знам, че е имал друга преди мен. Това е все едно да носиш дрехи втора употреба – някой друг им се е радвал и се е хвалил с тях, докато са били нови, а ти трябва да си ги носиш, когато вече са употребени и захвърлени.
В много неща тя е по-добра – повече приятели е имала, по-комуникативна е, по-работлива, знае как да постигне, каквото си иска, по-малко го е тормозила и го е дарила с деца.
Проблемът е, че децата постоянно ми напомнят за бившата му жена и често говорят за нея. Освен това вече са тийнейджъри и са трудни за контакт. Не знам и за какво мога да говоря с тях, те се интересуват само от забавления, а на мен тези неща са ми чужди.“
Отговорът на психолог Коева:
Ще трябва да приемете децата му. Които са от бившата му съпруга. Тийнейджърските години наистина са по-трудни и контактът с юношите не винаги минава гладко, но, опитате ли да се сприятелите с тях, да ги попитате какво ги притеснява, от какво имат нужда, ще спечелите тяхното доверие. Щом сте на 26 години, значи, не е минало кой знае колко време от периода, в който сте била тийнейджър. Нещата не са се променили в някаква драстична посока за 10 години. Спомнете си какво Ви е вълнувало тогава, от какво сте се страхувала, какви проблеми сте имала, какви са били потребностите ви. Децата усещат, когато не са приети. Възможно е да рискувате да загубите съпруга си не защото не сте „другата“ жена, а заради отдръпването Ви от децата му.
Писмото:
„Аз също водя диалог със себе си по тези въпроси и се опитвам да разсъждавам по този начин, но не се получават нещата. Не знам как да преодолея лошите чувства към него, към децата, към бившата. Струва ми се, че не живея собствения си живот, а се опитвам да преживея неговото минало, опитвам се да се поставя на негово място и да разбера техните взаимоотношения, вместо да мисля какво можем да направим тук и сега. Наистина искам да се махне от мен злобата, омразата, ревността, огорчението и разочарованието, които изпитвам, когато някой спомене колко много е страдал за нея, когато го е напуснала. Чувствам се зле, че е преживял тежко раздялата с нея и е бил в депресия толкова години, докато не ме е срещнал. Страхувам се, че се е оженил за мен просто, за да запълня празнотата, която тя е оставила у него, и да изплува от „дупката“, в която се е намирал.
Не вярвам да ме напусне, защото се е хванал за мен „като удавник за сламка“. По-скоро се отдалечава от децата си. Аз го карам да им обръща повече внимание, защото знам, че имат нужда от него, но в същото време ме тормозят лошите ми чувства към тях. Не знам как да ги заобичам или поне да не съм озлобена към тях.“
Отговорът на психолог Коева:
Професионалната ми помощ е дотам, докъдето започва Вашето лично усещане, че нещата са във Ваши ръце. Аз не бих могла да дойда и да Ви спра да мислите негативно, ако Вие самата не го решите. Аз не бих могла да дойда и да Ви кажа: „Повярвайте, че Вашият съпруг Ви обича!“, ако Вие самата не го повярвате. Но бих могла да Ви посъветвам да се опитате! Смятам, че съм Ви дала достатъчно база за размисъл. В последното Ви писмо има един акцент: „Чувствам се зле, че е преживял тежко раздялата с нея и е бил в депресия толкова години, ДОКАТО не ме е срещнал“. Докато не се е бил запознал с Вас, съпругът Ви е бил в депресия, но след като сте се появила, той е усетил, че сте жената, с която иска да продължи напред. Това би трябвало да е знак, че не се е хванал за Вас като „удавник за сламка“. Отново повтарям – Вие сте човекът, от когото зависи положителната промяна.
Успех!
Автор: психолог Мария Коева
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
