Истории с “милото”

"милото" 1.

Понякога съм невъобразимо зло спрямо “милото”…

Звъни ми благоверния днес след обяд и ми заявява как е гладен като вълк и е добре да го чакам с нещо вкусно за вечеря.

Амбицирам се аз, приготвям салата, вечеря, че и десерт. Поставям бялата покривка, подреждам масата, ракията е в камерата на хладилника, за да е студена и чакам “милото” да си дойде.

Да, но час, час и половина след уречения, “милото” още го няма. И му звъня да видя да не е припаднал от глад по пътя.

Вдига “милото” и с бодър глас ми обяснява, как отишъл на гости и забравил да ми звънне, че ще закъснее, видиш ли.

В следващия момент обаче ужасен ме пита какво се случва и какви са тези трясъци, все едно къщата пада.

С най-спокойния тон му обясних, че просто изстиналата вечеря полетя в коша за боклук, заедно  със салатата, десерта и посудата. Не за друго, ами щом трудът ми се е оказал напразен, то е редно да го хвърля на боклука. А той да не се притеснява и да си изкара гостуването спокойно. И в бъдеще отново да не се притеснява, ако забрави да звънне, защото аз така или иначе спирам да готвя, за да не се оказвам в положение да го чакам с наредена маса и изстинала вечеря.

И да не сте посмели повече да ме набеждавате, че съм добра. ЗЛА съм!

2.

Ставам сутринта, запътвам се към банята с мисълта за душ, но… Топла вода няма!

Набирам “милото” с идея да се развикам, но в последния момент се сещам, че със скандали нищо не се постига и с най-нежното гласче измърквам:

-Любов, няма грам топла вода. Ти на Топлофикация ли ще звъннеш или бойлерче ще ми купиш?

А той:
-Никъде няма да звъня! Вземи си стопли вода на печката като нормалните жени и се изкъпи!

-Добре, любов, ама тогава ще викна комшията да ми полива, че сама няма да се справя! – отговарям аз.

И в следващия момент се чу “тряяяс” и връзката прекъсна. Май “милото” си изтърва телефона. Дано не го е счупил…

След малко звъни:
-До половин час ще ти дойде топлата вода! И не ми звъни за щяло и нещяло!

Аз отговарям:
-Добре, любов! Значи комшията отпада…

Отново “тряяяс” и връзката прекъсна. Май трябва да му купя противоударен телефон на “милото”.

3.

“Милото” поддържа компютрите и счетоводните програми на половината счетоводителки в града. Съответно телефона му звъни нон-стоп и видове счетоводителки се жалват, че проблемът им е спешен.

Аз не съм ревнива, но като почнат да му звънят в дванадесет – един през нощта – побеснявам. След това той или стои на компютъра до сутринта, или директно отива да оправя компютър по нощите.

Пробвах със сърдене и скандали – промяна никаква. И решавам да направя събрание. На счетоводителките.

Поканих ги в едно кафе и започнах:

– Скъпи дами! Разбирам, че сте толкова работни, че и нощем не спирате, но от вас аз не мога да си видя мъжа, да не говорим да го ползвам по предназначение. Затова предлагам, когато ви потрябва моя мъж след 20:00 вечерта насреща да ми пращате своя.

Дамите ме погледнаха ужасени, сякаш ще им посягам на живота. И аха да ревнат дружно срещу мен, аз продължих:

– Спокойно, момичета, няма да си лягам с мъжете ви! Ще ги ползвам само да свършат работата, която моят мъж не успява да свърши заради вас. Дърва да нацепят, някой контакт да оправят, боклука да изхвърлят. Две канапета и една библиотека има за местене, кранчетата текат… Накрая и вечеря ще им сипя, че тя все остава, понеже моят мъж от вас не успява и да яде в къщи.

Успокоиха се дамите, че нямам мерак на мъжете им и си тръгнаха.

От тогава счетоводителка след осем вечерта в къщи не е звъннала. Защо ли?!?

Автор: Зла Вещица

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top