Силната

Силната Силната беше странно дете. Предпочиташе компанията на животните пред другите деца. Може би защото я наричаха „Студио хикс“, заради изкривяването на нейните очи. Но пък животните я обичаха така, както тя тях. На 15 години, тя беше наивна и чувствителна и всички злоупотребяваха с нейното доверие. А тя се затваряше вечер в стаята си и плачеше. Плачеше за излъганото доверие, за нараненото си сърце, за глупавата си наивност.

После го срещна. Зрял мъж, манипулатор и любимец на жените. Той не се възползва от нея. Стана най-добрият нейн приятел, закрилник и учител. Научи я как да прикрива чувствата си. Научи я как да превърне слабостта си в сила. Научи я как да манипулира околните. И най-важното… Научи я разумът да надделява над чувствата. И тя стана силна.

Оказа се обаче, че мъжете не харесват силни жени. Искат ги за малко, но не искат връзка със жена, която е независима и отказва да се подчинява. Затова и се разведе след осем години брак с любимия си. Той не понесе, че тя отказва да е зависима от него.

След развода мъжете идваха и си отиваха. Всеки в един момент установяваше, че я предпочита за приятел вместо любима. И оставаха приятели.

Понякога сама се смееше през сълзи и си казваше, че е специалист по създаването на приятелства, но изобщо не умее да създаде връзка. Но пък имаше приятели. Много приятели. Те разчитаха на нея и тя на тях. Търсеха я постоянно и не оставяха време да се почувства сама.

След това срещна мъж, който поиска да остареят заедно. Не можеше да повярва на късмета си. Тя, дето си мислеше, че ще остарее сама, има втори шанс за щастие. И беше щастлива, поне в началото.

После установи, че той не я желае. Обича я, но не я желае. А я обичаше, заради силата й. Защото решаваше проблемите веднага, защото го подкрепяше във всичко и защото можеше да каже НЕ, когато той поради добрината и слабохарактерността си не можеше. Това я съсипа.

Искаше да го зареже, но ако го направеше, той щеше да се срине. А и всички смятаха, че на мъж е случила. Кой не мечтае за мъж, който ти дава всичко и търпи да прибираш всякакви гадинки у дома? А тя прибираше, котки, прилепи, змии и кучета, докато ги излекува и им намери дом. И имаше свободата да прави каквото поиска, стига да продължава да бъде до мъжа си и да му дава силата си.

Опита да сподели с приятелки, че е нещастна, понеже не се чувства желана, но… Винаги това НО. Нейните приятелки смятаха, че на петдесет вече не е редно да мислиш за плътски желания и трябва да се радваш, че имаш някой до себе си. И тя скриваше чувствата си зад броня, както я беше научил нейният любим приятел и учител. И продължаваше напред.

И само понякога сутрин, докато си пиеше кафето в блажена самота, мечтаеше за някой, който дори и за малко да й даде романтика, нежност и страст. Някой, който да й позволи да бъде слаба. Някой, с когото да се почувства желана. После допиваше кафето, избърсваше сълзите, скриваше чувствата и ранимостта си зад броня и ставаше отново онази силната. Онази дето не се трогва от нищо и за която проблемите са просто поредната задача за отмятане от списъка. А ако се случи да я видят как се просълзява от разказ, филм или друго, тя оправдаваше сълзите с дима от вечната цигара, висяща от нейните устни.

Автор с псевдоним:
 ЗЛА ВЕЩИЦА

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top