Интервю с Фани Владимирова, психолог

фани Фани Владимирова, психолог: 

Пристрастяването към хазарта обикновено води до двойна зависимост към алкохол или наркотици

Психолог М. Коева: 

Здравейте, Фани! Представете себе си с няколко думи на читателите на е-списание за психология “Психика”. 

Ф. Владимирова: 

Здравейте! Завършила съм Социална приложна психология и вече 17 години консултирам в частния ми кабинет. Имам практика като училищен психолог. Работила съм по европейски проект към съюза на глухите, а от 9 месеца – отново по европейски проект и към новосъздадения в гр. Пловдив, Център за подкрепа на онкоболни „Дара Хелп“. 

Психолог М. Коева: 

В частната си практика работите с различни хора с различни проблеми. За какво най-често се допитват до Вас? 

Ф. Владимирова: 

Напоследък хората започнаха да търсят все по-често професионалната помощ на психолога, наблюдава се желание у българина да живее в хармония със себе си и да си осигури по-качествен и удовлетворяващ начин на живот. А това е поредното стъпало в нравственото и духовното развитие и усъвършенстване на личността.

Проблемите на хората са различни като различията помежду ни, които ни правят единствени и неповторими. Като се започне от елементарната неспособност на родителите да възпитават, да комуникират помежду си, през безсънието, неврозата, стреса, паническите атаки, изневярата, недоверието, ревността, самотата, ниската самооценка, неприемането и себеотхвърлянето, завистта, личностната зависимост, агресията, интернет зависимостта, зависимостта от хазарт, алкохол, наркотици и т.н.

Психолог М. Коева: 

Работите активно и с хора, които са зависими към хазарта. С какво се характеризира хазартната зависимост? Трудно ли се работи с такива клиенти? 

Ф. Владимирова: 

През последните 5-6 години основно работя със зависимости – най-вече хазартна и алкохолна. Хазартът е масово разпространен и лесно достъпен. По мои наблюдения в България почти всеки ден, поне двама души влизат доброволно в капана, наречен „хазарт“. На всеки ъгъл има казино, будки, предлагащи различни лотарийни билетчета, а да не говорим за безбройните пунктове за спортни залагания и милионите интернет платформи, които предоставят възможността да се играе.

Където и да погледнем, виждаме един или друг вид хазартни „развлечения“. Често ми задават въпроса – защо тези хора са готови да похарчат и последния си лев в казиното? Защо не могат  да спрат да играят? Защо казиното е по-важно от собствените им деца, родители, приятели, семейство? Въпросите са още много, но те имат едно единствено обяснение.

Хазартът е зависимост, както и наркоманията и алкохолизмът. И както при всяка зависимост, така и при хазартната е необходимо лечение. Когато един зависим играе, ендорфинната му система отделя големи количества хормони на щастието и неговото съзнание е изменено. Бягайки от реалността, той получава удовлетворение чрез залаганията.

Основанията за развитие на хазартна зависимост са същите, както при наркоманията – неудовлетворени емоционални потребности (отхвърляне, самота, недооценяване от страна на другите, различни страхове, личностови биологични характеристики). Фактори като социално обкръжение и генетична предразположеност също присъстват при формирането на зависимостта.

Прави впечатление, че болшинството, търсещи помощта ми, са млади, интелигентни хора, чиито семейства или приятели са ги посъветвали да предприемат лечение, притеснени от лавинообразното увеличаване на кредитите от банкови институции, заеми от колеги, познати, приятели и основно от емоционално-поведенческите им проблеми и нерядко отключване на психосоматика впоследствие.

Важно е да отбележим,

че болшинството зависими към хазарт употребяват големи количества алкохол, стимуланти като кокаин и амфетамини, а има случаи, в които дори употребяват хероин. Пристрастяването към хазарта обикновено води до двойна зависимост към алкохол или наркотици.

Фрустрацията, в която комарджията непрекъснато се намира заради загубите на огромни суми, го подтиква да „удави или притъпи мъката“ чрез психоактивни вещества или пък човек, който е зависим към тях добавя още един вид пристрастяване – хазарт.

За разлика от другите два типа зависимост, работата ми с тези хора е поредното професионално предизвикателство, защото те са наясно с проблема, имат стимул и огромно желание за промяна, но дълго във времето отлагат, защото знаят, че всичко изисква усилие, старание и много воля .

Имала съм много трудни клиенти и често това са българи, живеещи в Европа, тъй като работя и онлайн, но като цяло болшинството, които са търсели помощ от мен, са успели да се справят успешно. Работи се не само с хазартно зависимия, а с всички от неговото обкръжение.

Повечето от тях в началото идват, защото родителите, съпрузите или приятелите им вече не могат да се справят сами, но самият зависим все още не е убеден, че му е необходима помощ и продължава със самозаблудата, че всичко е наред с лъжите, обещанията, кражбите.

Затова те трябва да бъдат контролирани, насочвани и подкрепяни, да имаме обратна връзка помежду си, за да съм наясно къде да акцентирам в хода на терапията.

Психолог М. Коева: 

Какви са най-честите причини хората да имат нужда да ходят на казино, да залагат? 

Ф. Владимирова: 

Най-често срещаната причина е любопитство, да изпробваш късмета си, да се позабавляваш, алчността, скуката, желанието да доказваш, че имаш късмет, себенаказание, игра на съдбата, желание да забогатееш по „лесния“ начин, до това, че си натрупал хиляди левове дългове и трябва час по-скоро да ги възстановиш, защото си притиснат от срокове, бездействието, слабоволието и като последно – просто необяснимо вълнение.

Психолог М. Коева: 

Разкажете за някой Ваш успешен случай, свързан с хазартната зависимост, без да бъде нарушавана конфиденциалността. 

Ф. Владимирова: 

Един от интересните ми случаи е младеж, на когото родителите бяха известни бизнесмени. Щастливо детство, обгрижван и презадоволен от всичко, без никаква причина и фактор, който да провокира зависимостта, но той беше започнал да играе хазарт още на 15 години. В началото бащата и майката с надеждата да стопират нещата, връщат дълговете му, като след втората година те се увеличават и достигат към 15 000 лева.

След поредното обещание да спре да залага, момчето продължава, но заемите му нарастват лавинообразно и след 4 години предупреждения и неизпълнени обещания той дължи пари към над 70 000 лева на банки и банкови институции, лихвари, роднини, приятели, познати. След 5 години ходения при колеги психолози и психиатри в София, в близост от града, в който живее, майката се свърза с мен по телефона. Не се бяхме виждали на живо и започнахме терапията. 

Младежът правеше впечатление на отличен манипулатор, трудно признаваше чужди авторитети, не се доверяваше на никого, голямо его, умен и интелигентен, но привързан и фиксиран в парите като най-висша ценност.

В продължение на година и половина чрез консултации по телефона с него и майка му, с указания какво да работи и къде, как да променя навиците си, стереотипа си на живот и ценностната си система, също и с няколко сривания, успяхме с общи усилия да постигнем стабилност в терапията.

В момента момчето учи и работи, връща дългове и възнамерява да започне собствен бизнес в скоро време. Споделя, че това, което е преживял от началото на зависимостта му към хазарта до днес, метафорично беше сравнил като преминаване през деветте кръга на Ада. 

Интервюто реализира: психолог Мария Коева

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top