Как се обработва визуалната информация – част 2

информация Първа част на материала “Как се обработва визуална информация” – КЛИК.

Допълнително изследване на теориите за убеждаване и обработване на информация води до Теорията на ефектите на контекста и корекцията на отношението, която разглежда дали след като възгледите бъдат сформирани, биват подложени на допълнително осмисляне или корекция (Gilbert, 1991). Контекстуалната и друга неважна информация може да повлияе върху преценките, въпреки че в повечето случаи е в съгласие с първоначалната преценка.

Както казват Майерс-Леви и Малавия,

има три условия, които трябва да бъдат изпълнени, за да се предприеме корекция на преценката:

Първо, лицето трябва да осъзнава, че несъществена информация може да е оказала влияние върху първоначалното му заключение относно убедителното съобщение.

Второ, лицето трябва да идентифицира „една “наивна история”, която да обясни защо, как и до каква степен пристрастната информация може да е оказала влияние”.

На трето място, аудиторията трябва да е склонна да генерира допълнителен когнитивен отговор.

Ако тези условия не са изпълнени, приетите преценки остават непроменени, докато ако условията са изпълнени, хората ще се опитат да пренебрегнат ефектите, които влияят на тяхното мнение/преценка относно съобщението. Тази теория е много по-приложима към процеса на убеждаване. Защото тя признава, че дори след като една преценка е била направена, благоприятна или неблагоприятна за дадено съобщение, тя все още е много гъвкава. 


Как изображенията предизвикват емоции

Психологичните изследвания показват, че образите предизвикват по-емоционални реакции, докато писмените съобщения предизвикват по-аналитични отговори (Chaudhuri and Buck). Това, разбира се, е прекалено опростена интерпретация.

Някои визуални съобщения са много рационални (диаграми и графики, други визуални средства за статистическа презентация). Думите също могат да предизвикват емоционални реакции. Образните и конкретните думи предизвикват емоционални реакции повече от неконкретни и необразни думи (Campos, Marcos, & Gonzales). Читателите си изграждат мислен образ, докато четат разказвателен или описателен текст. Неврологичните изследвания показват, че при четене на описателен текст в мозъка се активират същите части, както при обработване на визуален образ (Howard et al; Rebotier, Sinatra).

В психологичните изследвания информация,

която е емоционално интересна и конкретна, се нарича „ярка информация” (Nisbett and Ross). Тази яркост се представя на степени. Най-яркият тип информация би било самото преживяване. По-малко ярка информация би бил абстрактния, безличен, език или статистика. Ярката информация предизвиква по-емоционални реакции, отколкото неярката и сякаш е по-убедителна (Campos et al).

Съзнанието предпочита да стига до решенията по най-бързия и най-краткия път. Образите предлагат кратък път до крайната точка на взимане на решение. Те могат да подтикнат читателя да вземе сравнително бързо решение, като до голяма степен игнорира по-аналитичната, абстрактна информация. Според много психолози емоциите са когнитивна реакция към някакъв външен стимул (Dillard and Peck).

Разпознаването на потенциална опасност може да предизвика редица психологически реакции като например повишаване на адреналина и сърцебиенето или изправяне на косата, потене, др. Мозъкът ни разпознава тези реакции и ги тълкува като един вид емоция (гняв, страх, тъга, радост). Тези физически реакции, които се приемат за емоции, като цяло се считат за еволюционни адаптации, които ни помагат да се справяме бързо и решително с опасни ситуации.

Емоционалната реакция ни насочва вниманието към наближаващата опасност и ни помага да реагираме бързо, без да губим време за анализ на ситуацията и оценка на цялата информация, която евентуално може да ни бъде полезна. Един конкретен анализ на ситуацията би отнел прекалено много време, за да се елиминира или избегне опасността. Когато видим изображение, представляващо опасност за нас, еволюционната реакция се проявява и ни налага да вземем бързо решение. 

Превод от английски език: психолог Мария Коева

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top