Скрита реалност. Ходя в едно поле. А под полето е скрита една планина, не иска да си признае, че е планина. Има такъв свят, скрита реалност. И гледаш бурени, тук там някоя нивичка, някой си чопли направията. Скрито я чопли. Защото полето е затрупано отгоре с пластмаси. Защото е нахвърлян един пласт от ялова почва …
Един успешен бизнесмен спира пред Ателието: – Търся разказвач на приказки. Аз съм успешен. – Аз съм щастлив. Вие щастлив ли сте? – Не, аз съм зает да бъда успешен, нямам време и искам да си купя от вас мъничко, съвсем мъничко. – Няма нужда да си купувате, то е просто, бъдете щастлив. – Но …
Преди време бях почнала една поредица за добрите хора в моя живот, а те не са малко. Май е време да я продължа. Бях на 12 когато татко почина. Няколко месеца след това приятелка ме запозна със своя съученичка от Каварна. Паснахме си, сприятелихме се и ваканциите си гостувахме една на друга по два-три дена. …
Идва самодива, оставя един кактус до входа и си отива. И кактуса се обвива в цветове. И всички крещят, че в градината има зла сила. Защото всичко цъфти противно на очакванията. А очакванията са за пустош и униние. Идва човече, застава на оградата и цъка с език: – Добре си живееш ти. Таласъмите ти вършат …
Жега е. Таласъмите ми носят облаци. Изстискват ги. И се готви да вали. Идва на прага едно малко човече. Да ми разкаже за големите делнични случки. Да де, но малките човечета, като погледнат към големите делнични случки и виждат само мръсното. Защото са дребни и се събират под полите на случките. А под външното лустро …
11 неща. Преговор от наученото днес: 1. Всяка тревица заема толкова място, колкото и е нужно, за да бъде щастлива. 2. Ракитата служи за направа на кошници. Но не това е смисълът на нейния живот. 3. Светът на живота се развива във вертикал. 4. Пчелите и пеперудите пият един и същ нектар. 5. Няма идеални …
Отражения. Нося голямо огледало в малкия си джоб на ризата. И го поставям пред човечетата. И те си мислят, че са велики. Един разказва за правителства. Разказва страстно, ядосва се, кара се със себе си. Друг е материално красив, любува се и си строи монумент. Трети се жалва, всемирната скръб, проси внимание. И всеки получава …
Много си обичам приятелите! Толкова много, че понякога ми иде да ги опердаша. Особено, когато се опитват да ми обяснят, че вината за поведението на отделния индивид е на обществото. Ами не! Не е на обществото, а на родителите. Защото няма как да очакваш обществото да ти възпита отрочето, когато, докато му направят забележка, скачаш, …
Хора вървят по улица. Живот, път, смисъл. На края на улицата има училище. Моята улица. Хора вървят по свои улици. Урок. Вселенския квестор във вид на дете ми преподава урок. Геометрия за влюбени инженери. Ъгли за навигация. Всеки прави своята улица. И направията зависи от ъглите на тялото. Равнина през очите и ушите. И ъгъл …
Едно кафе ме чака да го прегърна. Едно слънце да му се усмихна и една котка да я погаля. Все тежки трудови задължения за започване на работната седмица. Сядам и правя графикът. Защото без ясен план няма да имам измеримост. А е неморално да летиш и да се смееш и да плачеш, не е измеримо. …
