Всяка сутрин нашенци сядаха на припек пред къщите си и чакаха. Беше им обещано в старите времена, че една утрин ще се събудят щастливи и богати и да получат не според делата си, а според нуждите си. А нуждите бяха големи и ходеха в ниското. И когато някоя голяма нужда срещнеше някой, той сядаше пред къщата си и чакаше по изгрев да се яви нещото, дето щеше да му даде не според делата. Нещото изглежда беше много заето, защото никоя утрин не се яви.
Но понеже в старите времена беше обещано, че ще бъде тъй, чакаха го и се оплакваха нашенци. А нивите, дето бяха зад баира буренясваха. Та, нея сутрин в ниското се изплашиха, рогатия идваше с изгрева и сега, щеше да им предложи сделка. То не беше проблем, много подобни сделки бяха сключени през годините. Страхът идваше от там, защото нямаха какво да му предложат на рогатия. Отдавна беше изтъргувана и честа, и достойнството, бяха разменени старите думи, даже посудата останала от старите времена беше изтъргувана. И винаги тая сделка беше ялова, защото нуждите все така ходеха и бяха големи.
И когато след рогата се показа главата на кравата, нашенци си отдъхнаха. А когато с нея на баира се яви и детето с торбата, те се ядосаха и взеха да псуват. А кравата си пасеше кротко и нашенци разбраха, че тая работа е от старите времена. Детето седна на един камък и извади от торбата си един сладолед. Засмя се и взе да си яде сладоледа. И нашенци пак се уплашиха, помислиха, сега техните деца ще поискат да им купят сладолед. И големите нужди тръгнаха да се разхождат като кокони из сокаците на селото. Защото децата нямаше как да разберат мъдростта. А в тая мъдрост беше скрит и завета, че ще дойде през баира нещото, дето ще въздаде не според труда, а според нуждите.
И понеже децата бяха прости, щяха да просят и на тях да им купят сладолед. По същото време едно момиченце береше маргаритки по обраслите с тръни ниви и си представяше как ще си направи венче и ще бъде принцеса. И видя едно момченце да пасе една крава и да яде сладолед. Отиде да му каже, че си е оплела венче и ще стане принцеса. И момченцето бръкна отново в торбата си и извади вафла, разтопена от слънцето, подаде и я и се засмя.
А нашенци се възмутиха, защото такова страшно и злобно събитие даже те не бяха виждали. Никой не даваше нещо просто така. И нашенци разбраха, че това момченце с кравата е демон от стария свят и сега ще станат много страшни събития. А децата си играха целият ден в буренясалите ниви и когато се мръкваше и други се бяха присъединили към веселбата. И взеха да очистват с игри и закачки земята от тръните.
И когато мотиките изчезнаха от бараките, нашенци разбраха, че това дете, дето дойде през баира е нещото, чакано през целия им живот. Но когато човек чака да го поканят да играе главна роля, то има да чака. И се качиха на баира, та да напердашат децата и да си приберат мотиките. А от баира видяха една равнина, дето всъщност беше тяхна, очистена и раждаща равнина. И децата си видяха. Но те вече не бяха деца. Един младеж стоеше там с кравата си и шарената торба. Бръкна и предложи на всеки разтопена от слънцето вафла и мотика. Но никой не прие. Защото децата са прости и не разбират старите хроники, дето пише, че през баира ще дойде този, дето ще дава не според труда, а според мераците.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
