Слънцето се разплака, вероятно се беше понатътрило от падането. Но като видя, че никой не се притичва да го превърже, се смири, даже се засмя леко. И отиде да си мие ръцете за вечеря. Изгряваше луната и светът беше зает да се наяде. Човечетата се прибираха по къщите си. Хората влизаха в домовете си.
Слънцето си изми ръцете, погали котката и се сети, че сега пак ще го накарам да си измие ръцете, защото котката беше черна. В същност тя е бяла, но от минаването през комина не си личи. Доброто често минава през комина, та да не го различат. Защото никой не ще да има в къщата си ангел. Не е удобно, седне човек да пие една ракия и да рече наздраве на ангела. Та за туй те влизат през комина, омазват се и стават черни, като нас.
И когато слънцето преди вечеря погали някой ангел, трябва пак да си мие ръцете. Известно време ангелите се оплакваха, че много от съвременните комини завършват в мазни абсорбатори. И като вземат да се спускат към някой, си омажат крилете с мазнотия. И помолиха да направим нещо.
И се събрахме, все наши момчета от катрана и саждите. И взеха да пламват едни огньове в комините. А се оказа, че то не било от нас. По света, когато изгрее луната, една дама обикаля. Мята по едно парцалче в комините и те пламват от страст. И когато сутрин се събуди слънцето, изпие си млякото, измие си зъбките, светът става населен с бели котки. Неудобно е, ангелите трябва да си останат под прикритие. Дамата се нарича Пролет. Когато изгорим всичките сажди и останат само чисти комини, тя ще дойде.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
