Страх

Страх Някога, то беше отдавна, много ме беше страх. Защото не можех да направя птица. А можеше някой да поиска да му направя. И като откажа, той щеше да рече, тоя нищо не може. И отделях много време, та да бъда угоден, да се харесам и да бъда част от тълпата. Така никой нямаше да разбере, че нищо не мога.

И страхът ядеше на моята маса, време ядеше. И като влезеше някой в Ателието, страх ме беше, ловеше ме той за гушата и искаше да яде. И зарязвах една по една всички добри идеи, а те си тръгваха обидени и отиваха при друг.

После аз ревнувах другите, защото моите идеи живееха в техните домове. Но страхът изяде и времето за ревнуване. И когато не остана нищо за изяждане, се запътих при Майстора. А той даже не забеляза, че съм отишъл, бях изяден и сраснал се с тълпата.

И аз разбрах, че докато отново не добия лице, няма да има и помощ. И седнах на една пейка в парка. Гледам вървят хора, до тях страховете им. От хората излизат нишки. И страховете водят хората с тези нишки. Хората малки, а страховете големи. Но пак не добих лице, защото разбирането беше книжно.

И ми се допи кафе, нямах смелост за вино. В сладкарницата седеше самотна дама. Красива и млада, изплаших се, ако ми откаже, ако ме прогони? Но седнах на нейната маса, заговорих я, както е редно. И тя ме приласка, усмихна се и рече, да сваля всички дрехи от себе си. И ме погледна така, че то не търпеше отлагане. И съблякох. До кокал, колкото и неморално да звучи. И тя се съблече, после дойде да живее в дома ми.

В тези дни нямах време да се страхувам. И когато щастлив отидох да се похваля на Майстора, той ме погледна, хвърли ми един парцал, да се покрия и поздрави дамата, бяха стари познайници. Сипа вино, наряза месо и седнахме на терасата му да изпушим по един тютюн. А по улицата минаваха човечета и ни обявиха за най-неморалните хора.

И сега пак не мога да правя птици, много неща не мога, но ходя изправен. Защото нишките ми са в ръцете на красива млада и гола до кокал дама. А страхът ми се запиля някъде. Тя е моя до гроба и вероятно и след това, казва се Чест. И идеите, дето преди си тръгваха обидени, върнаха се във вид на таласъми. Знаят, щом съм рекъл, то няма начин да няма начин. И дворът ми се насели с живот.

Автор: Иван Луджов

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top