Бяла кенарена кърпа

кърпа Бяла кенарена кърпа е метната над света. За изповед и за начало. Някога си мислех, че от мене започва всичко. И ако аз не присъствам, то няма свят. По това време нямах златка в подпокривното пространство. И за света работех угоднически. Исках да се докажа, да бъда приет и други работи исках. И нищо не ми се подаваше. Защото на тези дето гледат да угодят на тълпата им се взема. Тълпата иска да взема готови идеи. И когато нямаш златка, даваш, няма кой да брани.

В това време беше паднала една бяла кенарена кърпа, дебела и пухкава. И аз ринех, та да могат да дойдат хората. И в тази белота ми се видяха следи. По ореха се беше изкатерило животинче, а не беше се върнало. Горско дете съм, снегът е книга за четене на истории. И последвах следата. А тя се катереше към тавана. И там свършваше. Огледах се. Гнездо на златка и малките в него. Знаех, че и тя е тук, гледа ме и преценява колко струвам. И ако не съм достоен, тя ще ме прокълне да се върна в тълпата и в света на безкрайното вземане -даване.

Не се бях качвал там от много години. Зает с мегдана и долните етажи, не се бях качвал. А таванът е пълен с детство, с шега и любов. Зарязани ме чакаха духовете на лятото, на самодивските приказки и змеевите легенди. И се запилях в тоя таван. А до мене ходеше златката. Защото заровени на тавана има и страхове, караконджули и мушмороци. И когато някой се приближеше, тя се зъбеше. Малък хищник, а смелостта му голяма.

И когато след много години на ходене по този таван, след приключения и шеги стигнах до средата му, видях комин. И златката се сви до комина и рече, че тя е до тук. В гнездото и я чакат малки. И ако имам смелост да се омърлям със сажди, да тръгвам. Защото тя няма да ми маха за сбогом, мразела тия работи. И ще чака да се завърна на тавана при детството. И комина стана врата, а светът стана нормално шашав. А от комина на там ще ме пое птица и до ден днешен летим.

Разказах някога за тези си пътища на Майстора ми, той се усмихна и излезе, забави се, явно търсеше нещо важно и скрито. И като се върна ми подаде една малка бяла кенарена кърпа. В света на златката и на детството не се влиза с нечиста душа. Инак няма да те познаят играчките. Бяла кенарена кърпа е метната от моята златка над света. За изповед и за начало. Защото нищо не завършва добре, ако не е започнало с чиста душа. А моята кърпа е парче от тази на Майстора. За това се забави, трудно се дели кърпа за почистване на души.

Автор: Иван Луджов

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top