Смитане

Смитане Смитане. Върви един човек по улицата. От джобовете му падат малки стъклени перли. Препълнен е човека със светове. Усмихнат е, въпреки времето, кризата, международното положение и живота. Гребал е от сметища на древни селища, на тропически острови и полярни иглута. Събирал е в джобовете си звуци, думи, пера от птица и смях. И сега върви по улицата.

От джобовете му падат стъклени перли. А подире му подтичват таласъми с торби. Събират и смитат. За да не се хлъзне някой нормален човек на тези неразрушими перли. Смитане, сметище, място за събиране на дребни стъклени светове. Толкова стъклени, толкова прозрачни, та слънцето не усеща тяхното съществуване. Не ги обгаря, не ги покварява, слънцето не разбира щурането на таласъмите. Майка му знае, но тя е разумна. 

И ако някой, в мъгливия ден, се разсмее без видима причина, ако спре и ви посочи сойка, ако… Той не е луд, просто е настъпил невидимо стъклено топче. И се е хлъзнал.

Прощавайте, моите таласъми се мъчат да обезопасят улиците, но са слаби и малко, не смогват да сметат всичко. А човекът с джобовете, пълни със слънце, е всеки от нас.

Автор: Иван Луджов

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top