И взе да се ходи лесно. Тъмните гори се замениха с високи и светли. И всеки ден едно малко чудо ме чакаше да се събудя. И в светлите гори много извори разчистих. Защото когато самодивите ти станат посестрими какво друго да прави човек освен да разчиства забравени кладенци. Не се знае кога ще пиеш от забравен геран.
Та тъй беше в началото и после. Равните пътища взеха да се спущат от билото и то не ми хареса. И отново навлязох в едни непознати гори. Но сега имам до себе си посестрими, талсъми и кладенци. И отново се забавлявам и играя.
Вечно менящият се змей ми рече да ви река. Лети той и бди над стръмните пътища и старите герани. И нищо не може да спре полета на духа към белия камък над едно изгряващо слънце.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
