Психолог

Пътищата

Пътищата Някога вървях в едни тъмни гори. Пътищата бяха стръмни, трудни, много камъни и тръне имаше. Беше интересно. Всяка глъдка въздух беше преживяване. Опознах горите и самодивите станаха посестрими. Таласъмите се преселиха в двора ми и пътищата станаха равни.

И взе да се ходи лесно. Тъмните гори се замениха с високи и светли. И всеки ден едно малко чудо ме чакаше да се събудя. И в светлите гори много извори разчистих. Защото когато самодивите ти станат посестрими какво друго да прави човек освен да разчиства забравени кладенци. Не се знае кога ще пиеш от забравен геран.

Та тъй беше в началото и после. Равните пътища взеха да се спущат от билото и то не ми хареса. И отново навлязох в едни непознати гори. Но сега имам до себе си посестрими, талсъми и кладенци. И отново се забавлявам и играя.

Вечно менящият се змей ми рече да ви река. Лети той и бди над стръмните пътища и старите герани. И нищо не може да спре полета на духа към белия камък над едно изгряващо слънце.

Автор: Иван Луджов

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Следва:
Смитане. Върви един човек по улицата. От джобовете му падат…
Cresta Posts Box by CP
Scroll to Top