Психолог

Проблемно забременяване

забременяване Писмото:

 Здравейте, Мария!

Търся съвет и подкрепа за ситуация, която стана днес. Ще излея тук всичко, което ми е на душата.

С мъжа ми сме женени, живеем и работим заедно от 3 г. По принцип се разбираме, рядко се караме, но когато се скараме, (разбира се, че за пълни глупости, заради моите женски хормони) винаги сме се сдобрявали. Обичаме се, искаме да имаме деца, в момента даже си купуваме така мечтаното жилище.

От 5-6 месеца интимният ни живот обаче не върви. Опитваме за деца още от началото, но не става, цикълът ми е нередовен и дори не знаех имам ли въобще овулация. Ходих на прегледи (оказа се, че имам поликистозни яйчници и това прави проблем да забременея). На 30 г. съм и предполагам, че разбирате как се чувствам, когато опитваме и нещата не се получават, а годините си вървят. Знаете ли какво ми е, когато гледам как мои приятели имат дечица, а аз още нямам? Всички тези неща той знае. Всичко правя, за да ми се нормализира цикълът (тренирам редовно, храня се здравословно, пия много вода, пия също и витамини), записвам го, когато дойде, следя овулацията и му казвам, когато настъпят онези дни в месеца, когато е най-благоприятно.

Просто рутината убива всичко. Сексът напоследък хем го няма, хем и не върви. Той не знае правилния подход и това ме кара да нямам никакво желание за каквото и да било. Искам да ме прегърне, да ме целуне, просто нещо различно да се случва. Той започна да има и еректилни проблеми и казва, че това се случва, защото много съм говорила как не е било хубаво. Ами нали иска да знае какво се случва – ето казвам. Казах му, че искам разнообразие, смяна на места и т.н. и пак нищо ново. През последните дни го „хващам“ да се самозадоволява. Аз просто полудях, взех му куфара, нахвърлих му всички дрехи в него, казах му да се маха и че искам развод. Сега каза на шефа ни и отиде в неговия апартамент да живее засега.

Доста дълго стана, но имах нужда да излея това, което мисля, и се извинявам за интимните теми, които описвам по-горе, но това се случва при мен в момента.

Просто ми е много болна темата за деца и с всеки неуспешен опит (или когато е денят за овулация) просто нищо да не правим – това направо ме съсипва, а той не го ли разбира?

Моля за съвет в тази ситуация какво да правя.

Елена

Отговорът на психолог Коева:

Здравейте, Елена!

Съжалявам за емоционалното състояние, в което се намирате. Този проблем е все по-често срещан вече и със сигурност не сте единствената, която преживява тежки моменти. Нормално е да сте по-избухлива понякога и цялото това напрежение да се пренася и във взаимоотношенията със съпруга Ви. Аз Ви поощрявам да не се предавате, а да продължавате да опитвате. Медицината е напреднала в това отношение и моят съвет е да се консултирате и с други специалисти в тази област. Да чуете и тяхното мнение. Моите наблюдения са, че когато една двойка има такъв проблем, тя се фокусира само върху “овулация, цикъл, секс”. Сякаш сексът става като задължение, а не като начин двама души да си доставят удоволствие. И нещата се случват точно тогава, когато двойката си каже, че спира да следи овулации, да си прави тестове, да е като фикс идея “правенето на дете”. И на 30 години сте още млада, какво значи “годините си минават”? Спокойно, вярвам, че всичко ще се случи в правилния момент, и Ви пожелавам успех!

Автор: психолог Мария Коева

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Следва:
На мегдана говори един много префинен господин. Млад и силен,…
Cresta Posts Box by CP
Scroll to Top