Здравейте, Мария!
На 23 г. съм, следвах една година в университета в моя град, но напуснах, защото разбрах, че специалността не е за мен. В момента търся други начини да повиша квалификацията си (чрез курсове и уроци), но днес се натъкнах на едно мнение в интернет, в което една жена каза, че средното образование не е образование.
След като прочетох това изказване, изпитах притеснение относно живота си. Аз уважавам много това, че хората следват висше, но за себе си не чувствам сили да следвам в университет. Може би, ако е нещо в задочна форма, бих се справил, но не и редовно. В случай, че не кандидатствам отново в университет, това прави ли ме лош човек? Как психологията тълкува това, че някой няма желание да следва висше?
В реалността, както и във виртуалния свят, се държа мило с всички. Хората, които ме познават, имат добро мнение за мен и се радват винаги, когато ме видят. Понякога, когато си представя, че отново следвам, ме обзема някакъв страх или притеснение, че например няма да бъда приет от колегите си или че отново ще се проваля на даден изпит. Може би всичко това звучи объркано, но исках само да го споделя някъде и евентуално да получа съвет.
Тони
Отговорът на психолог Коева:
Здравейте, Тони!
Моето мнение е, че висшето образование не е маркер за кадърност, човечност и интелигентност. Има много хора, които са висшисти, но не са стойностни. Има и много хора, които са със средно образование, но са в пъти по-умни и можещи от висшите. Не образованието прави човека, а възпитанието, ценностите и духовното му израстване. ОК, нямате желание да следвате. Това не Ви прави “лош” човек. Някой ден пък може да си промените нагласата. И недейте да се влияете от мнения на непознати, написани в интернет, защото един от най-големите негативи на виртуалното пространство е, че всеки може да си пише, каквото си иска, без да му пука особено.
Автор: психолог Мария Коева
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
