Здравейте, Мария!
Имам две сестри. Едната е на 15 г., а другата – на 19 г. Аз съм на 22 г. Малката ми сестра има дислексия. Момичето е много тъжно и все ми казва, че е болен човек и че е било грешка да се роди.
Веднъж бях с нея, помагах й да чете, а тя заплака, прегърна ме и ми каза, че само се измъчва. Аз тогава я успокоих. Обясни ми, че всичко, което се опитва да чете, изскача пред нея объркано. В училище няма приятели. Целият клас я обижда, че е болна. Веднъж на чина й бяха поставили надпис: „Тук седи психично болната“.
Много ми е гадно, когато започне да се обижда. Иначе е много умна. Даже понякога ме изумява.
Другата ми сестра има големи проблем с родителите ни. Тя е в 12-ти клас и не иска да присъства на абитуриентския бал. Майка ни и баща ни й мрънкат, че трябва да отиде, а тя не желае. По-голямата ми сестра винаги е харесвала анцуг и дънки. Гримове, лакове, рокли и поли ненавижда. Много се кара с родителите ни за това. Не иска да си купува рокля. Предпочита да си купи игра. Тя и аз сме големи геймъри.
Когато е при мен на гости в апартамента (очевидно почти всеки ден), играем и ядем. Малката ни сестра също покрай нас се научи да играе.
Отиваме в МОЛ-а да си купят, каквото поискат като подарък от мен, защото ме направиха шеф на отдел в ИТ фирма.
И отивам до тоалетната и сестрите ми бяха сами. Връщам се, и малката ми сестра плачеше, а голямата я беше прегърнала, и ги попитах какво е станало и тя ми обясни, че е видяла някакви нейни съученички, поздравила ги е, а те се били направили, че не я познават.
Тогава ми стана гадно. Потупах я по гърба и й казах: „А бе, да не ти пука! Ти си по-умна и по-смела от тях“. Изхарчихме 1000 лв. за игри, дрехи и бензин. После отидохме вкъщи.
Честно казано, имам странното чувство, че живеят при мен. Има техни дрехи и неща при мен. Даже им е готино, когато са при мен.
Гадно ми е, че малката ми сестра има ниско самочувствие и само се обижда. Тя се срамува, че има дислексия, но аз й казвам, че нищо лошо няма в това и й давам пример как една колежка на работното място заеква, но е много готина.
А голямата ми сестра само се кара с родителите ни за абитуриентския бал. Аз разбирам, че тя не иска и я подкрепям. Виждам, че едната страда заради дислексията, а другата се кара с майка ни и баща ни, искам да са щастливи, но не знам как да им помогна.
Моля за съвет.
Калина
Отговорът на психолог Коева:
Здравейте, Калина!
За съжаление не са много хората, които са запознати с термина “дислексия”. Въпреки богатата информация, която залива човечеството в днешни дни, недостатъчната компетентност провокира подобно поведение, което описвате – в случая към по-малката Ви сестра.
Защо не предложите на класния й ръководител да информира съучениците й за трудностите, които тя изпитва? Да ги запознае с причините и проявите на дислексия и нейното разграничаване от интелектуален дефицит. Съучениците й да проявяват толерантност към сестра Ви, а не да й се подиграват. А що се отнася лично към нея – психотерапията предоставя възможност за утвърждаване на силните страни на интелекта. Ако сестра Ви е тревожна или склонна към депресивни състояния, посещенията при психотерапевт също са препоръчителни.
Относно по-голямата Ви сестра – всеки има собствен стил на обличане, в което няма нищо лошо. Но може да й кажете, че абитуриентският бал маркира краят на един важен етап от нейния живот, който си заслужава да се отбележи в малко по-официална атмосфера.
Успех!
Автор: психолог Мария Коева
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
