То беше и дракус, защото ако се населеше в нечий дом и хората ставаха със собствено мнение. А люде, дето си отстояват мнението, са обладани от дракус. А в наше време то е нелицеприятно. И тъй дракуса бе прогонен от много къщи.
Някои за кратко му даваха храна, но за кратко. Защото има изградени модели за действие при населване в селото на люде с мнение. И когато началникът ти предложи избор, да имаш мнение или заплата, избира се заплатата. Вярно, че после началника те кори, че нямаш мнение. Но то е защото и той няма.
Та дракусът биваше прогонен от много къщи и реши да се засели в гробището. Мъртвите нямат проблем с правото на собствено мнение. И там се срещнахме. Той тръгна след мен, а понеже аз веднага разбрах, че е дракус, се усмихнах и го прибрах.
И сега всеки идва да поиска съвет и мнение по всички въпроси. Защото като имаш дракус в дома си и работата върви. А когато работата върви, човечетата завиждат. А дракусът не иска много грижи. Малко надежда сутрин, купичка храна, кучешка и една приказка преди заспиване.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
