Сън съм сънувал. А едни люде пишат сценарии за всенародни веселия. Трибуна, певица, скари и сергии. Камбаната, ако се вреди в глъчката, хубаво, вредила се е. И танци адаптирани, трева покосена, плакати и забавления, снимки с омаломощен питон.
И ме питат: “Де е змеят, за който разказваш. Доведи го на всенародните веселия, ще те вместим в програмата.”
Хората чакат сценарий за веселие, за свобода, за живот. Отвикнали са да правят спонтанни неща. Да пеят с цяло гърло, да се смеят, да плачат без сценарий и режисура. И ако помоля някой да запее народна песен от душата си, ще бяга. Защото трябва да репетира, да се консултира и соанира и едва тогава да запее. А песента е болка, смях, революцив. Репетиция за революция няма.
Сън съм сънувал, защото от сън съм вадил. И вадя и змей, и змейца, и свет, и светия. А репетирано възнесение не съм сънувал. Змей на бунище не каца. И вечерята след тайната вечеря е без сценарий.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
