И един ден на Майстора му дотегна да отговаря. Защото отговорът се дава, само когато ще бъде ползван. Инак е търкаляне на големи празни варели, дрънка, а работа не върши. Подаде ми един стар молив и ме помоли да нарисувам една птица на една дъска. Започнах, исках птицата ми да бъде величествена. Исках да направя такава работа, та и Майстора да ахне.
Само дето не знаех, че моливът е за чертане на бъдеще. И той има други идеи. Запъна се на влакната, изкриви се линията. И рисунката стана простичка. Толкова простичка, че чак да се влюбиш в нея.
И се влюбих. И побягнах навън. Изплаших се, защото влюбването не е за начинаещи. Надявах се да изляза на въздух, да изпуша една цигара и да ми мине. Но отвън някой беше сменил света. И едни овчари завръщаха едни вакли стада, едни дебели овни носеха едни големи хлопки. Един хладен извор даде своя подслон и стадата запладниха. И овчарите извадиха ножчета и зашариха своите геги. И аз се дивях на простичките шарки.
И разбрах, няма на къде да бягам. Защото ми беше подадено моливче за чертане на бъдеще. И то имаше свои планове за мен.
И започнах да задавам мънички въпроси, да меря със своя аршин и да се усмихвам. Защото когато можеш да си нарисуваш своят свят, да зададеш въпросът без предисловие и да разчупиш своята непреломена пита, усмихваш се. И сега подавам моливчета. Мънички, аха да се свършат, но не свършват. Защото моливчето за чертане на бъдеще е змей.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
