– Търся разказвач на приказки. Аз съм успешен.
– Аз съм щастлив. Вие щастлив ли сте?
– Не, аз съм зает да бъда успешен, нямам време и искам да си купя от вас мъничко, съвсем мъничко.
– Няма нужда да си купувате, то е просто, бъдете щастлив.
– Но моя свят е покупко-продажба. Аз познавам само този начин. А вие сега казвате, че моя свят е ненужен. Толкова ли е просто?
– Да, аз ви разказах току що една приказка, елате след мен…
И сядаме под ореха. Таласъми носят бистра вода, пеперуда танцува и вали дъжд, изригва мини вулкан със сладолед. И спирам времето. Защото, когато се мине през вратата на детството, всичко е възможно.
И успешният мъж си тръгва. Отново става възрастен, но не същият, връщам го в света през вратата за възкресени:
– Гледай ти, не усетих как мина времето. Пропуснал съм обаждания, пак ще звъннат. А бях планувал толкова задачи. Знаете ли, аз станах дете, откровенно. И сега виждам нещата по друг начин. И съм щастлив. Нo трябва да се отблагодаря, как мога да бъда полезен с нещо?
– Просто е приятелю, бъдете щастлив. Друго не е нужно за никого, а е достатъчно за всички ни. И когато един ден някой спре и попита за разказвача на приказки, усмихнете се. И попитайте, както направих аз. Света се крепи на това дето няма начин да е, но е. Щастлив ли сте?
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
