Тези дето си чоплят нивиците са усмихнати, по това ще ги познаете. Те са пастирите на стадото на белите камъни. Вадят от земята своя дял и го сеят. Но малцина са и чоплят в тайно. Да не разбере яловата почва, че под нея спи една планина. Скрита реалност.
И водя в това поле много таласъми, пускам ги да се забавляват. Защото таласъмите не питат, не им пука и като им поставиш задача, действат.
Буденето на спяща планина е трудно. Но веднъж забутана, тя расте.
И като пуснах миналата година таласъмите, те се прибраха вир вода мокри. И обезкуражени се прибраха. Но заваля дъжд. И гледаме, водата не се задържа на някои места, изтича се към ниските пущинаци и дави буряните.
И таласъмите разбраха, че са събудили една планина. И тази година носят съчки и цели стволове, та да поддържат огъня. Потни и весели таласъми мъкнат едни светове за притуряне на пшеничени зърна.
Невидима реалност. Една планина е събудена.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
