Здравейте, Мария! Имам доста сериозен проблем и мисля да напусна мъжът си, но той е агресивен и ме заплашва, че ако си тръгна, ще вземе детето, ще ме пребие и т.н. Проблемите ни започнаха от момента, в който забременях. Съобщихме на баща му, че съм бременна, но той не реагира по никакъв начин. След известно време започна да повтаря, че иска бебето да е момче, защото не му трябват момичета. Вече си имал момиче от дъщеря си.
Проблемите не спряха до тук. Аз излязох в майчинство, а той е безработен, и всеки ден си беше вкъщи и оттогава започна терорът. Казваше, че не мога да отгледам и възпитам дете. Постоянно ме караше да върша тежка работа, а бях с рискова и много тежка бременност. А аз премълчавах и криех това от мъжа си, за да няма спорове, защото и без това ми беше много тежко. Но когато дойде моментът да му кажа на какво съм подлагана от баща му, той започна да ме удря и да ме обвинява за всичко.
Това е най-малкото от историята. Роди се бебето. Майка му и сестра му разбраха, че ми посяга (те също не искаха бебето), и започнаха и те да наливат масло в огъня. Всеки ден измисляха какво ли не и го викаха насаме да говорят. Когато той беше на работа, му звъняха по цял ден и говореха и измисляха какви ли не глупости. Дори зълва ми каза, че го правят точно сега, за да се възползват от състоянието ми след раждането, и докато не съм изпаднала в тежка депресия, нямало да спрат.
Последствията винаги са едни и същи след всеки разговор – първо, той ми крещи и ме обижда, после и ме удря, почти всеки ден от изписването на бебето от болницата. Например – вчера бяха бесни, че не съм сготвила това, което иска, и не съм направила кафе за него и баща му. А бебето цял ден ревеше и беше неспокойно заради зъбите и нямах възможността да го направя. Естествено, преби ме, обиди ме и т.н. Главният проблем е, че баща му и майка му го подстрекават да ме удря.
Е, да, намразих близките му, той се опитва всеки ден да ми ги натрапва и да говори колко са важни за него (нищо, че го използват за банкомат бащата, майката и сестрата). Много често съм искала да му обясня, че не мога да живея в този страх и да се махнем от тази къща, но той казва, че не съм била длъжна да търпя и мълча. Моля за съвет как да оправя отношенията първо с мъжа си, а след това и с близките му.
Благодаря предварително!
Валентина
Отговорът на психолог Коева:
Здравейте, Валентина!
Простете ми откровеността, но смятам, че няма какво да оправяте. За да има някаква положителна промяна в настоящата ситуация, е необходимо не само Вие, а и останалите членове на семейството да имат желание да се промени нещо. А как да имат това желание, когато вече става въпрос за зрели хора, с утвърдени ценности и характер? За всичко това по принцип си има психолози, които работят с индивидуален план, за да може човек да осъзнае какво прави и как се държи и да поеме отговорност за случващото се. Но точно такива хора много рядко се съгласяват да потърсят психологическа помощ. Затова ще трябва да помислите за собствения си живот и за този на детето Ви. Нещата ще стават по-зле. Съгласна ли сте да търпите и да мълчите? Би ли Ви харесала такава позиция – на жертвата, която няма какво да направи и се съобразява с насилниците около себе си? Намерете отговор на тези важни въпроси.
Успех!
Автор: психолог Мария Коева
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
