Изстискване на облаци

облациЖега е. Таласъмите ми носят облаци. Изстискват ги. И се готви да вали.

Идва на прага едно малко човече. Да ми разкаже за големите делнични случки. Да де, но малките човечета, като погледнат към големите делнични случки и виждат само мръсното. Защото са дребни и се събират под полите на случките. А под външното лустро обикновено се крие или мръсна история, или празнота. И малките човечета се завират в тая празнота.

Казвам му, че за да изстискат таласъмите облаците, им е нужна котка. Инак няма кой да ги научи. Тя е учител по бавно израстване. Бързото избуяване е торено, нитратно и обикновено плод не дава. А и да даде, то ще е дребничка история.

Простите таласъми са като простите люде, нямат си животинка, нямат какво да обичат, за какво да живеят, за какво да създават. Дребни си ходят и все в мръсните истории се врат. Защото, за да разказваш как от ялов облак се изстисква дъжд, то първо трябва да дорастеш до облака, после да го уловиш и най в края да го прегърнеш. А израстването е занимание самотно. За туй е нужна котка, за компания.

Човечето не ме разбра. Но се обиди. Дребните човечета се обиждат от дребни истини и за туй не им се получава докарването на дъжд.

Но аз съм им свикнал. Важни са ми таласъмите, дето ловят и изстискват облаци. А човечетата си стоят под полите на големите делнични случки и разказват за мръсни работи. Над двора ми заваля, трябва да пусна семената от мазето да се засяват.

Автор: Иван Луджов

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Споделете в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Следва:
Идва самодива, оставя един кактус до входа и си отива.…
Cresta Posts Box by CP
BulgarianEnglish
Scroll to Top