На кого е вината

вината Много си обичам приятелите! Толкова много, че понякога ми иде да ги опердаша. Особено, когато се опитват да ми обяснят, че вината за поведението на отделния индивид е на обществото.

Ами не! Не е на обществото, а на родителите. Защото няма как да очакваш обществото да ти възпита отрочето, когато, докато му направят забележка, скачаш, че ти обидили детето. А като стане беля, хукнеш да търсиш вината във всеки друг, но не и у себе си. Докато не се научим на отговорност и не възпитаме и децата си на отговорност, все ще търсим вината в училището, обществото, политиците, бог, дявола и знам ли още кой.

Ама мен не ме бива във философиите и ще пробвам с пример.

Преди десетина години работя като продавачка в квартален магазин. Навън вали като из ведро и съм излязла под навеса на магазина да пуша и да се порадвам на дъжда и гръмотевиците.

До мен има кръстовище, почти няма коли, пешеходци изобщо няма. Малко след кръстовището има стоянка на таксита. Изведнъж рев на двигател заглушава гръмотевиците и гледам как мощен мотор се носи по улицата. Минава на червено с висока скорост, подхлъзва се, завърта се и се врязва в такситата на отсрещната страна на улицата. Когато спря да се върти, мотористът беше останал без глава, а кръвта беше толкова много, че не е истина.

Няма да ви описвам как се парализирах от ужас, колко кошмари сънувах и как от тогава се ужасявам от високи скорости. Ще ви разкажа какво стана после.

Прибраха трупът, почна разследване и ми цъфват двама от криминална полиция, с които се знаем и сме си приятели, за да ме разпитват като очевидец. Разказвам аз подробно какво съм видяла и единият ми изцепва:

– Ама ти сигурна ли си, че някое такси не пресече пътя на моториста?

– Абсолютно съм сигурна. Вие защо търсите вината в друг? Мотористът сам си беше виновен и си плати вината с живота си.

Продължаваме да си говорим и разбирам, че мотористът е едва на 15. Баща му е бил полицай, починал преди няколко месеца и майка му, му купила голям мотор, че много страдал по баща си. И сега същата майка настоявала, че сигурно някой от таксиметровите шофьори е пресякъл пътя на нейния син, та за това е загинал.

Че като ми кипна… Че като зяпнах… Връчих едно огледалце на едно от ченгетата и му заръчах да го даде на опечалената майка, за да види в него виновникът за смъртта на детето. Защото кой нормален родител купува на дете мотор, за който няма ни книжка, ни години, ни килограми, за да го удържи?!? И това, че му липсвал баща му не е оправдание, за да му дадеш оръжие в ръцете, да се самоубие.

И аз загубих баща си, когато бях на 12 години, но мама не ми купи мотор и не ми позволяваше да правя глупости, под предлог да не страдам.

Искрено и съчувствам за загубата, но бих я осъдила без да се замислям, защото само тя е виновна за смъртта на момчето. А да търси вината у други е крайно нагло и безочливо.

Горките ченгета в чудо се видяха. И понеже ме познават и знаят, че не мога да мълча, се отказаха да ме привикват и да ми снемат писмени показания, защото съм щяла да побъркам опечалената майка с обвиненията си.

Та, мисълта ми е… Ако това дете не беше убило себе си, а беше убило някой друг, майка му щеше ли да успее да го измъкне от отговорност, защото е жена на ченге? И кой по дяволите е виновен, че майката е тотално безотговорна и вместо да обърне внимание на детето и да му помогне да преодолее загубата и болката, тя избира по-лекия път, като му купува мощен мотор и го оставя да се самоубие?

И… Исках да кажа още неща, ама ми идва в повече и ще оставя размислите на вас.

Автор: Зла Вещица

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top