Връзката ми пропада

връзката Писмото:

Здравейте, Мария! През последните месеци и дори може би година, се чувствам ужасно объркана за връзката си. На 21 г. съм и живея с мъж на 35 г. от 3 години. Разликата ни е огромна, но какво да се прави…  обикнахме се от пръв поглед. Да, ама и в Рая има проблеми.

Той толкова много работи, че не му остава никакво време да ми каже дори “красива си днес”. Сядам у него, а той продължава да работи през мен. Казва, че го прави за нас, но как ще има “нас” в тази среда? Аз не искам да съм нещастна домакиня. Искам да съм дива, красива, щастлива и влюбена. Липсва ми да съм влюбена, да имам тръпка към този човек.

Понякога дори ми се иска да се скараме. Да има някаква страст, а пък дори и в отрицателна насока. Всичко е скучно и еднообразно.

Правим секс по график (в неделя, преди вечеря)… за повече няма време.

Аз съм студент, работя от скоро, но дори и така пак имам прекалено много време да мисля за глупости.

Ужасно е за една жена да се чувства нежелана. През ноември миналата година, се регистрирах в един сайт и започнах да си търся белята от скука. Запознах се с един младеж и започнахме да излизаме.

Нищо не се случи – физически имам предвид, освен че зажадняла за любов и страст си позволих да се влюбя за кратко.

Реших, че не е в мой стил и прекратих тази история, но много скоро пак започна да ми става скучно. Свикнах да си пиша с някой постоянно и да не ми обръща внимание моят човек.

До такава степен свикнах, че сега той е до мен на дивана, гледа филм, а аз пиша тук. Не знам дали искам да оправя нещата помежду ни.

Аз го обичам (може би, не съм много наясно с чувствата си към този момент), но просто  искам да съм щастлива.

Не знам дали ще се промени нещо. Знам, че влюбването е до време, но… ах, толкова искам да съм влюбена! Не искам да живея този скучен и еднообразен живот.

Страх ме е да остана сама от друга страна. Не искам и да градя нова връзка, страх ме е да не попадна на някой…

Приятелят ми е добър човек, просто е обсебен от работата си. Може би сме прекалено различни, а противоположностите не се привличат все пак. Аз съм една безкрайна романтичка.

Не си спомням кога за последно ми е подарявал нещо, дори и малко цветенце. Живеем си сивият живот и това е. Искам да го променя. Понякога си мисля – трябва да оправя връзката си, не може след толкова години да махна с ръка.

Но от друга страна – веднъж вече си позволих да се влюбя. Е, да, успях да се спра, но следващият път може и да не успея. Тогава какво? Накъде?

Чувствам се и малко виновна, че му губя времето. Имам предвид, че му е време за семейство, деца. Не че аз не го искам, но сега не е моментът.

Само до преди година всяка вечер сънувах как раждам, как държа  неговото дете, но аз като дете на разведени родители не искам да допускам това да се случи на моето дете.

Разбира се, че никой не е застрахован от това, но не искам да допускам това да се случи, а още повече да е по моя вина – защото просто ми е скучно и съм си намерила любовник например.

Искам едно прекрасно семейство, изпълнено с обич.

Съжалявам, ако написаното е страшно разпокъсано и недовършено, но просто пиша, каквото чувствам. Не знам какво търся. Може би някакъв съвет. Последно време не мога да спя, мисля, пия вино, пиша стихове. Ами… нищо не мога да измисля. Anika

Отговорът на психолог Коева:

Здравейте, Anika!

Наистина звучите объркана, но е необходимо да погледнете нещата от различни ъгли, т.е. според мен проблемът не е централен, а обхваща различни аспекти.

Първо – 14 години разлика не е задължително да е проблем във връзката. Но може да стане, ако партньорите искат различни неща.

Сама намеквате, че за приятеля Ви е време да създаде семейство и деца. И с право се досещате, бих казала аз. Разбира се, за всяко младо 21-годишно момиче идеята “дом и деца” звучи изкушаващо, ако мога така да се изразя, имайки предвид от детските мечти как, като то стане голямо момиче, ще бъде в бяла рокля и ще прави прически на децата си.

Но не сте готова на този етап за това. Семейството е отговорност, а това да сте родител – още по-голяма отговорност. За да създаде човек тези две неща, трябва да е сигурен в чувствата си, да е отсякъл всички съмнения за връзката си и да се чувства готов.

Сама казвате, че не сте сигурна какво изпитвате към приятеля си – обичате ли го, или не. А как да бъдеш с един човек на 100%, ако не знаеш дали го обичаш, нали така? 

Сивотата – вярно е, че в един момент всекидневният секс и пърхането на пеперудите в стомаха се изместват от т.нар. битовизми, които стават проблем за много двойки. Някои преодоляват този период, други не успяват.

Това, че приятелят Ви не Ви казва често, че сте красива например, не значи, че не го мисли.

И ето оттук идва и следващият проблем – чувствате се нежелана. Затова и сте предприела да се регистрирате в сайт за запознанства.

Само едно ще Ви кажа – по-добре е да останете насаме със себе си, да дадете честен отговор на себе си какво изпитвате към приятеля си и ако наистина е обич, да прекратите тези запознанства в интернет. Те, откъдето и да ги погледнем, са си чиста изневяра.

Поговорете с приятеля си и му кажете какво чувствате. Нека той също да даде гледната си точка за ситуацията и да работите заедно в посока “изкореняване на проблема”, въпреки че, както казах – наистина 14 години разлика във вашия случай може да се окажат проблем, защото в един момент може да поискате съвсем различни неща от живота.

Предполагам, че на Вас Ви се “лудува” все още, а той вече е по-улегнал, концентрирал се в работата и може би към деца… Тези неща ще трябва да ги изясните помежду си.

Успех!

Авторпсихолог Мария Коева

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top