Училището на живота

училище Хора вървят по улица. Живот, път, смисъл. На края на улицата има училище. Моята улица. Хора вървят по свои улици. Урок. Вселенския квестор във вид на дете ми преподава урок. Геометрия за влюбени инженери. Ъгли за навигация. Всеки прави своята улица. И направията зависи от ъглите на тялото. Равнина през очите и ушите. И ъгъл между равнината и гръбначния стълб. Хоризонт на развитие.

Хора гледат локви. Гледат да не се изцапат. Защото дрешките им са скъпи. Защото обувките им са маркови, защото…

Хора гледат земята. И тя им е хоризонт. Ъгълът надхвърля равновесната точка. И главата се свежда. И тази улица завършва с върха на обувките и земята.

Други, гранични люде. Гледат напред. Вървят към изгрева. Вървят без криле. И миражи ги лъжат, че са ученици в детска градина. Следват свои заблуди, докато трупат на хоризонта си тъга. И тя натежава. И отново ъгълът става голям, и отново земята е хоризонт.

И малцина вдигат очи, тъй, та шапката не е устойчива на главата им. И хоризонтът става вселена. Защото когато падне шапката, и светът е небе, и локвите са морета, и калта е глина за правене, няма земя в края на улицата. Има училище! И вселенският квестор, дете, приема документи за записване в първи клас на общочовешкото училище. И чете лекции по геометрия на живеене. Успокоение!

Автор: Иван Луджов

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top