А е неморално да летиш и да се смееш и да плачеш, не е измеримо. Виж, когато има план, график и отговорност, то е морално. И людете тръгват спокойни на работа. И знаят, ще се справят с нищо. Че ще вземат за това едни пари. И ще бъдат измерими. Ще се състезават кой е по- по- най и ще завиждат на другите.
А извън тая джунгла има една поляна. Смях, път и врати. Врати еднотипни и без табелки. Отварям, то морско дъно. Отварям, пустиня. Отварям, лисица чака да и се усмихна.
И в последните дни на Май ми задават въпрос:
– Ти май нямаш график за работа?
– Май май. А през юни ще е май.
Не ме разбират. Защото не се замислят. Ако сутрин не се целуваш със слънцето. Ако голо кафе не те чака да го прегърнеш. И ако мацка не чака да я погалиш, то защо са ти всички други неща?
И като кажа на хората, че по графика за деня отивам да прегърна едно голо кафе… Възмутени бягат. И разказват какъв подъл тип съм. Едно говоря, друго те разбират. И са сигурни, че е подло, неморално и безграфично.
Защото с какъвто аршин мери човек, с такъв и ще му се отмери графика.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
