Влюбен съм в най – добрия ми приятел

приятел Писмото:

Здравейте. Мария!

Това е първото място, на което ще споделя тези неща. На 27 г. съм. Хомосексуален съм. Не съм говорил с никого досега на тази тема. Семейството, приятелите, никой нищо не знае.

Имам приятелка, с която си мислех, че мога да променя нещата, но не се получава. Става още по-сложно. Няма как да призная пред никого за това, няма да ме приемат, прикривам го вече 15 години. Не мога вече.

Най-тежко ми е от това, че съм влюбен в най-добрия ми приятел. Постоянно мисля за него, а когато сме заедно, искам само да го прегърна, но няма как да стане. Искам да говоря с него постоянно, да ми разказва всичко за себе си. Той е нормално момче, има си приятелка, а мен ме възприема като брат. Той е всичко за мен.

Давам си сметка, че не можем да сме вечно заедно и това ме плаши още повече. Започваме да се отдалечаваме, не споделя вече  почти нищо, а аз не мога да престана да мисля за него. Приятелката ми започва да усеща, че има нещо, което ме тормози, но няма как да й споделя. В същото време близките и тя очакват да се женим.

Не знам вече какво да правя, не виждам смисъл в нищо. Все по-често ми минава мисълта да сложа край на всичко и да приключи жалкото ми съществуване, защото аз не живея, аз преживявам. Живея, за да го видя и чуя. Неговата усмивка, неговият глас, неговото присъствие е всичко за мен на този свят, всичко, което има смисъл. Напоследък това се случва все по-рядко. Наистина не знам какво да сторя. Ако го търся – това ме прави щастлив и в същото време ме боли, когато е до мен. Ако приключа отношенията си с него – това означава да умра.

Тежи ми ужасно много, щом стигнах дотук. Отчаян съм. Ако можете да ми помогнете с нещо, ще съм ви безкрайно благодарен. Ако ли не – здраве да е. Благодаря! Виктор

Отговорът на психолог Коева:

Здравейте, Виктор!

Да признаеш, че си хомосексуален, е много трудно и е изпълнено с много страх, много несигурност, много въпроси, повечето от които нямат отговори, много смелост. Смелостта е най-важната от всичко друго изброено, защото без нея не можем да се изправим срещу родителите си, срещу приятелите си и срещу обществото, да свалим така дълго носената маска за пред света и да признаем нашата истинска сексуалност. Хубавото във Вашия случай е, че сте вече пълнолетен и зрял човек, който се е отделил по естествен начин от родителите си, за да изгражда самостоятелен живот. Неприятно щеше да бъде, ако бяхте тийнейджър например и трябваше да споделите на родителите си. Тогава сте напълно зависим от тях. Трудно е за родител да приеме фактът, че детето му е с хомосексуални наклонности, защото той си изгражда очаквания и представа какво ще се случи в живота на детето му напред – да има семейство, да дари родителите си с внуци, да бъде щастливо. Според Вашите родители няма да сте щастлив, ще бъдете част от “малцинство”, ще бъдете недобре приет от доста хора. И най-вече няма да имате “нормалното” семейство според техните представи. А и хомосексуалната ориентация все още се счита за нещо “неестествено”, следвайки от това, че е психична или сексуална болест. А то не е, както Вие самият знаете. Родителите търсят вината у себе си, искат да “поправят” ситуацията, не искат да бъдат поставени в ситуация, в която да се срамуват от детето си и да не могат да споделят пред приятели какво се случва с него – има ли си гадже и т.н. Съвсем нормално е да им е трудно и ще се наложи да минат през етап на своеобразен “траур” по загубата на детето, което са си мислили, че имат, докато стигнат до етапа на приемане на реалността такава, каквато е. Това е тежък процес, през който ще трябва да минете заедно.

За да си позволите да сте щастлив, ще се наложи да споделите истината и на приятелката си. Сигурна съм, че знаете, че няма смисъл двама души да са заедно, ако не са щастливи и удовлетворени от съвместния си живот. Зная, трудно е. Но трябва да намерите смелостта в себе си и да започнете да живеете живот, който съответства на Вашите желания, мечти и цели. Няма причина да приключвате съществуването си. Целият живот е пред Вас и Ви очакват прекрасни моменти!

Опитайте да запазите Вашия приятел наистина като приятел. Нормално е понякога да се чувате по-рядко. Не е възможно да сте заедно 24/7, нали така? Не Ви съветвам да му признавате за чувствата си към него, щом знаете, че е хетеросексуален и си има приятелка. Когато срещнете правилния мъж, ще успеете да се справите с изгарящите чувства, които в момента изпитвате към него (колкото и сега да Ви се струва невъзможно).

Успех!

Автор: психолог Мария Коева

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top