Но е важно да се отбележи, че завистта е отрицателно чувство, когато не е в норма. Именно като е извън норма, тя често пъти води до разрушаване не само на отношенията с околните, но и вреди на самия човек, който я изпитва.
Настоящият материал е посветен на очертаване на характеристиките на завистта, когато завистта е извън норма.
Често пъти причината да се изпитва завист, се корени в ранното детство, заради неправилно възпитание от страна на родителите. В резултат на това у личността се развиват характеристики като преувеличаване на собствената значимост, включително чрез омаловажаване на личните провали, чувство за непреодолима правота, водещо до арогантно поведение и незачитане на другите, нереалистични очаквания за лични възможности и постижения и в крайна сметка егоцентризъм, изграждан често пъти за сметка експлоатиране на другите, който разяжда личността.
Завиждащият човек е неспособен да се развива. По-лесно е да унижи другите, за да блести, отколкото да положи усилия за развитие, за да се постигне свой собствен реален блясък. А пътят към завистта протича по следния начин.
Първоначално човекът изпитва чувство на загуба, удрящо по егоцентризма, когато види как някой се справя в нещо по-добре. Проблемът е, че друг е на първото място и е в центъра на вниманието на околните, а завистникът остава на заден план незабелязан.
Това провокира появата на чувство за собствена незначимост, което почти веднага се изтласква в несъзнаваното, а на неговото място идва чувството за онеправданост. То пък отприщва вълна на самосъжаление и обида от случващото се хубаво на друг, бързо прерастващи в злост и в действия, при които завистникът губи себе си и моралните си устои.
В стремежа си да застане на мястото на обекта на своята завист, за да спечели общественото внимание и да получи своята “справедливост”, от такъв човек се извършват цяла поредица от неадекватни действия. Но въпросните действия винаги водят до неуспешна компенсация на чувствата, които са ги предизвикали. И така до следващия път, когато всичко се повтаря отново и отново. Кръгът е затворен.
Тук има и един нюанс. Съществува особена “порода” хора, които обожават да парадират, специално, за да видят у другите наличие на завист. Често пъти те умишлено се обграждат с типажа на завиждащите. По същество това също не е правилно поведение, до колкото подобно на завиждащите, то и тези, които търсят компанията им специално, за да ги карат да завиждат, са аналогично с проблеми със самооценката си и не само.
Попадането в такава въртележка, при която хората от описаните два типажа взаимно си подклаждат проблемите, е изключително лошо за тях.
Често пъти и самата околна среда може да се окаже причина за обострянето на проблема със завиждащите и с онези, които се стремят другите да им завиждат. Защото обществото, в което живеем, е консуматорско. От медиите постоянно се излъчват реклами, подтикващи да се придобие още и още. Излъчват се предавания, в които се акцентира на умишлено предизвикване на завист и на конформизъм. Самото ни общество е станало прекалено толерантно към завистта извън норма, издигайки в култ т. нар. Бай Ганьовщина. И за мнозина става все по-трудно да намерят правилния път за себе си и да бъдат наистина щастливи.
Автор: психолог Людмила Боянова
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
