Най-често те се коренят още в самото детство и водят към начина, по който се е случвала социализацията. Децата нямат развити тези психични защити при попадане на неподходящи хора, които се притежават от възрастните. Ето защо негативната оценка на околните е в състояние да срине неукрепналата детска психика. А от там, та до ниското самочувствие, влачено цял живот, крачката е малка.
Човекът с ниско самочувствие развива едно трайно себеподценяване, редовно подкрепяно с давана лично ниско самооценка. Тя пък затвърждава негативната нагласа към себе си, след което следва нова ниска самооценка. И така кръгът се затваря.
Още по-зле става, когато несъзнателно започва да се следва мнението на другите хора, които дават лоша оценка за личността и именно този тип чуждо мнение започне да взема превес над мнението на хората, които дават хубава оценка за личността. Работата е там, че човекът с ниско самочувствие несъзнателно започва да търси всичко, което би подкрепило идеята, че не заслужава да получи похвала и висока оценка.
С идентифицирането на това започва работата по повишаването на ниската самооценка. За целта се започва с изграждането на психичната защита, чиято роля е да бъде преграда срещу себеподценяване. Това става чрез редуциране на негативните нагласи, за да се даде възможност на личността да намери изход от затворения кръг, в който се е озовала.
Следващата стъпка по пътя на развие на увереност, се състои в това да се постигне баланс между вътрешното светоусещане и външната среда. Това, което се чувства вътре в психиката като емоции, трябва да отговаря на това, което е ставащо във външния свят. Примерно няма как да се говори за подобряване на самочувствието, ако човекът продължава да се насвива и да очаква критика от външния свят. Трябва да го има умението да се действа премерено, с поставени ясни личностни граници и тяхната защита, съпроводено с различаване на градивна от неградивна критика.
По-нататък следва акцент върху собствените силни и слаби страни. При всички хора се наблюдава, че те са добри в едни неща и не са добри в други неща. Няма хора, които да са изцяло добри в абсолютно всичко. Но при хората с ниско самочувствие често пъти се наблюдава преувеличаване на слабите страни и неглижиране на силните страни. Това трябва да се промени, за да се изгради правилната самооценка, която пък от своя страна ще даде опора на едно по-добро самочувствие и за напред във времето. Особено ако това е подкрепяно с положително мислене спрямо реални лични постижения.
Често пъти, за да се получат личните постижения, е необходимо и да се положат усилия. Практиките по личностно самоусъвършенстване и развитие са добре дошли в случая. Те ще дадат възможност за още по-пълно разгръщане на личния потенциал и ще открият нови измерения за развитие пред личността.
Пътят към развиване на самочувствие понякога е дълъг, но определено си заслужава да бъде извървян. В случай на затруднения със самостоятелното справяне с този проблем, то също така винаги може да се потърси и професионална помощ от психолог.
Автор: психолог Л. Боянова
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
