Майският дъжд, пук, тряс, пляс и докато затвориш хайваните, те е прегърнал, целунал, обичал. И тича надолу по улицата със смеха на дете. Той е учител по социална комуникация.
И гледам как човечета с големи чадъри си подбират думички. Как стискат емоция, броят какво има в кесията с чувства. И спестяват за бъдещи пролети. И се пазят, важни са.
А детето тича след една котка, да я прегърне, нахрани и приласкае. Спира, смее се, плаче, спасява. Но е дете, позволено му е, наивно е, щастливо е. Все категории от света на чадърите. Рамки наложени от нас за нас.
И когато някой от моите вземе да се мисли голям, смея се. И напявам за дъжд, за самодива и воден. И когато ми отговорят, го залоствам под водостока. Да измие от себе си всичките мазила и помади.
Защото майският дъжд е учител строг. Чук, пук, пляс и докато отвориш чадъра, те е целунал, прегърнал, обичал и тича надолу по калната улица с вид на беля. Защото има и други дето се готвят да отворят чадър.
А мократа свръх – мама стои в една локва с чувство, че е пропуснала нещо. Да, пропуснала е. Себе си е забравила под един пролетен дъжд.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
