Друго дете, пръчка, тича и размахва дървена сабя. То е достоен рицар. Брани и помага. И изяжда шамарите, защото в къщи има розови пластмасови коне, а пръчката е мръсна. И престава да бъде рицар, да брани и помага. Рицар на розов кон видели ли сте?
И така малко и леко детето е вкарано в състезание. Кой ще си купи по-скъпа мечта, по-розов кон и по-дебела книга. И състезанието моделира детството, младостта и света. Кой е по – по – най.
Тишина. В ливадите едно дете спи в сеното. Истински кон бди над съня му. Детето изучава света от първо лице. И не пуска балона, не може да си го купи. И не пуска юздата. И препуска през усойни гори, пасбища с мащерка и звездни кошари.
То е бедно, презряно и жалено. То е дете, от което в края ще стане човек. Защото, когато мечтаеш, защитаваш и помагаш, има само една стъпка до човека.
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
