Животът ми е апатичен

животътПисмото: Здравейте, Мария! Казвам се Вяра и съм на 24 г. Не знам от къде да започна, но мисля, че се нуждая да поговоря с някого. Мисля си, че проблемът ми винаги се е коренял в това, че съм хомосексуална, не получих абсолютно никакво разбиране от родителите ми. Осъзнах го около 14-годишна. Тогава изобщо не излизах, нямах приятели, нямаше с кого да споделя.

Постепенно започнах да се движа в такива среди и до момента общувам най-вече с такива хора. Чувствам се некомфортно в друго обкръжение, било то в университета, на работа или другаде. Почти нямам приятели.

Имах няколко по-сериозни връзки, които бяха разочароващи, едната ме лъжеше, другата ме биеше (дори ми счупи носа и получих сътресение, а това беше доста критичен момент за мен, защото това беше бившата ми приятелка,) третата ме докара до 6-месечна депресия, през която не излизах от вкъщи и почти не се хранех.

В момента съм в болницата с диагноза „туберкулозен плеврит“, може би 3 месеца ще стоя тук. И сякаш започвам да се депресирам.

Малко преди да вляза в болницата, подадох молба за напускане и излезе така, че трябва да ми прекратят договора, а това значи, че и без пари ще остана, квартира ще трябва да си търся също.

Баща ми преди 2 месеца направи опит за самоубийство. Неговият баща се е самоубил, когато баща ми е на моята възраст, и вече започвам да си мисля, че непрекъснатите ми депресии са свързани с това. Като цяло и този опит ме уплаши.

Много ми се насъбра, постоянно се самосъжалявам. Един човек ми предложи работа, говори големи приказки, на нищо не му вярвам, казва, че едва ли не има много пари, коли, връзки и т.н., но нищо от това не съм видяла. Все се измъква и не знам дали да се притеснявам, каква пък ще е целта му, всички казват, че е съмнителен, но все пак само той ми е надеждата, че ще започна да работя нещо, след като изляза от тук.

С настоящата ми приятелка нещата в момента са спокойни. От година и половина сме заедно. Тя ми се струва доста затворена, изглежда общителен човек, но сякаш само на пръв поглед. Не общува с кого да е, не говори за миналите си връзки, не говори за секс, има страх от птици, не се храни пред хора, обича да е най-вече в своя град, даже в своя квартал й е най-добре, не обича да ходи на кино, театър, дискотеки и т.н. Най-странното е, че дори не правим секс, а на мен ми се иска. Искам да разбера какво харесва тя, няколко пъти съм се опитвала да говоря с нея за секс, но не се получава, даже не знам преди мен дали е спала с жена, нищо не знам. Всичко това много ме обърква.

В началото даже почти не се виждахме. Аз изобщо не възприемах това. Постоянно си говорехме и пишехме, а в последно време вижданията ни зачестиха до 2 пъти в седмицата. Откакто съм в болницата идва всеки ден, грижи се за мен, прави жестове и т.н, но усещам, че започва да ми омръзва, обичам я, но чувството, че съм влюбена се губи от време на време. Искам да я опозная повече. Чувствам се апатична в момента, а това чувство най-много го мразя. Дайте някакъв съвет.

 

Отговорът на психолог Коева:

Здравейте, Вяра!

Явно наистина Ви се е насъбрало много напоследък. В момента най-важно е здравето Ви, така че грижете се за себе си. След като излезете от болницата може би ще трябва да си търсите нова работа и квартира. Преглеждайте обявите, питайте тук-там. Относно този, който Ви е предложил работа и Ви обещава “големи” неща – бъдете много внимателна. Имайте винаги едно на ум, още повече, като сте чувала, че този човек е съмнителен. Виждате какво се случва в света – отвличания, изнасилвания, убийства, заплахи. Почти всичко това е с някаква цел, така че отново повтарям – бъдете внимателна. Не се хващайте като удавник за сламка за най-малкото нещо.

Относно приятелката Ви – предполагам, че наистина не я познавате. В една връзка общуването е едно от най-значимите неща. А във Вашата сякаш то липсва. Разбира се, може да се поправи, но трябва да има желание и от двете страни. Защо не й предложите да се виждате по-често? Да отидете някъде заедно (на пикник например)? Виждам, че сексът също е проблем. Насила няма как да я накарате да го направите, затова ще е хубаво в момент, в който сте само двете, да й кажете (не настоятелно и грубо) как Ви се иска взаимоотношенията Ви да преминат на по-следващ етап, а именно – да имате вече и сексуални контакти, които също са важна част от една връзка. Година и половина е много време. Досега е трябвало да има развитие. Ако нещо я притеснява, нека да Ви сподели.

Успех!

Автор: психолог Мария Коева

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Споделете в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.

Следва:
Хората с ниско самочувствие често пъти си задават въпроса как…
Cresta Posts Box by CP
BulgarianEnglish
Scroll to Top