Не разговарям с никого

ситуации Писмото:

Здравейте, Мария! Аз съм на 16 години. Моят проблем е доста объркан. Още от много малка започнах училище една година по-рано, за да бъда заедно с брат ми, с когото разликата ни е толкова и може би от там започна всичко. Учителката ми ме унижаваше доста пред децата и започнах с нежелание да ходя на училище. Странно е, че още това ми влияе. Преместих се в друго училище. Благодаря на Бог, че ме срещна с толкова прекрасни учители, но страхът си остана. Просто не се чувствам добре, не говоря с никого, мълча си, когато съм там, което е рядко, защото не ходя много на училище. Не само там не се чувствам добре, а и навсякъде, където има повече от двама-трима човека. Сигурно си мисля, че ако сгафя, няма да мога да се справя със срама пред повече хора, смешно звучи, но най-вероятно прекалено много мисля и пресмятам, предпазвайки да не се унижа, страх от унижение, малко самочувствие. Това доста ме измъчва от малка. Искам да бъда нормална и да искам да ходя на училище, защото съм умна според всички, а не да си мисля, че едва ли не хората са зверове. Наистина не знам какво да правя и как да постъпя. Може би трябва да мина на самостоятелно обучение, защото предполагам, че е късно да предприема друго действие. Надявам се да не съм ви натоварила с тази объркваща ситуация и един ден да бъда психолог и да помагам на хората, както правите вие! Д.

Отговорът на психолог Коева:

Здравейте, Д.! Проблемът Ви се корени в детството, когато учителката Ви не се е държала особено добре с Вас и си е позволявала да демонстрира лошото си поведение пред Вашите съученици. Оттам е дошъл страхът от “излагане” и от постоянно обмисляне и премисляне на това какво сте казала, дали пък е трябвало да го кажете, дали пък някой Ви се е присмял и т.н. Хубаво е да осъзнаете, че все ще има хора, които няма да са съгласни с Вашата гледна точка, с Вашите идеи, цели, мечти, желания. Напълно нормално е, защото всеки един от нас е индивидуален и има свой светоглед. Но това не значи, че трябва да спрете да общувате. Когато разговаряте с хората, гледайте ги в очите, бъдете изправена, говорете ясно и уверено. Не тръгвайте с нагласата, че ще Ви се присмеят и ще Ви унижат, защото тогава това неимоверно ще се случи. Да не ходите на училище и да преминете на самостоятелно обучение е бягство, а не решение на проблема. Скривате се на удобно място, в една черупка, и мислите, че проблемът е решен, а напротив – той все повече се задълбочава, защото колкото растете, толкова контактите Ви с хората ще се увеличават и трудностите в общуването ще се преодоляват по-бавно. По-добре се изправете срещу страха си, надвийте го и така ще се почувствате удовлетворена от себе си, ще повярвате, че може да се справяте с проблемите и самочувствието Ви по естествен начин ще се повиши в положителна насока.

Отговор от Д.:

Здравейте отново, Мария! Не знам как да се справя с хората в училище, тъй като единственият начин да общувам с тях е, ако им плащам, тъй като те не ме възприемат напълно нормално, нямат желание да общуват с мен и никога не ми дадоха шанс да ме опознаят. Критикуват ме за това, че не ходя на училище, а когато отида изкарвам добри оценки и не разбират какъв труд полагам аз за това. Да, те донякъде са прави може би, но това не им дава повод да си мислят, че аз плащам на училището. Аз плащам, но единствено с нерви и учене, а не с друго. Тези неща ме карат да се чувствам зле и затова имам страх да не ме нападнат, да не ми кажат нещо неприятно. Аз мога да им отвърна, защото не съм глупава, но не харесвам такъв тип ситуации. Знам, че такива неща има навсякъде и не можем да избягаме от тях, но едва ли тези ситуации карат другите хора да се чувстват така, както аз се чувствам. Имам приятели, общувам нормално като останалите, но не и в училище или пък на места, които са с повече хора. Това ме кара да се чувствам безсилна, ако някой ме засегне по някакъв начин. Просто не знам наистина какво да правя, как да се преборя, как да се изправя пред съучениците си, как да започна всичко отначало, едва ли съм толкова смела. Много искам да се чувствам добре в училище и нормално да участвам в дискусии със съученици и учители, да взимам участие в часовете, а не го правя, защото ме е страх да не би да сгреша, да не ми се изсмеят. Може би съм прекалено взискателна към себе си, защото е човешко да се сгреши, но да допусна грешка или да понеса унижение е като убийство. Още веднъж благодаря за разбирането!

Отговорът на психолог Коева:

Здравейте отново, Д.! Какво имате предвид, като казвате, че единственият начин да общувате със съучениците си е, като им плащате? Не се унижавайте и дръжте на достойнството си. Ако още отсега започнете да правите компромиси със себе си, ще сринете самочувствието си и горчиво ще съжалявате след време за това. Щом имате приятели извън училище, общувайте с тях! Приятелите не е задължително да са от класа Ви. Имате ли някой от класа Ви, с когото не се притеснявате да говорите? Ако имате, сприятелете се с него, опознайте се, излизайте заедно. Така се завързват контактите и се създават приятелствата. Запишете се на извънкласни занимания, където ще срещнете връстници и ще имате шанс да започнете “на чисто” и от самото начало да покажете коя сте – общителна, добронамерена, приятелски настроена. За съжаление понякога животът ни поставя в ситуации, в които сами трябва да се справим. В такива моменти се питаме има ли смисъл, при положение, че ни е толкова трудно. Но опитът показва, че докато не опитаме да се справим със ситуацията, резултатите няма да дойдат и ще „тъпчем“ на едно място. А това не е желателно. Повярвайте в себе си! Загърбете миналото и гледайте напред! Зная, трудно е, но бъдещето винаги е по-светло от настоящето! Имате нужда и от повдигане на самочувствието. Напишете на един лист положителните качества, които притежавате. Погледнете на себе си с други очи, а не като затвореното в себе си момиче. И посещавайте училище. С тези отсъствия, които имате, ще си навлечете сериозни проблеми. Успех!

Автор: психолог Мария Коева

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top