Писмото:
Здравейте, Мария! Моля ви, помогнете ми. Момиче съм на 24 г. и от 14– годишна се самонаранявам. Не искам да се самоубивам, а напротив – искам да живея, но не мога да си простя, че правя грешка след грешка и чувствам, че целият ми живот ще отиде в нищото. Аз дори съм нямала едно момче, което да ме обича истински. Всички гледат перфектното ми тяло и никой не иска повече от секс. На моменти ме е срам от белезите, които имам. Казвам „на моменти“, защото са част от мен, но не искам да се самонаранявам повече. Подсъзнателно знам, че баща ми има общо с това, защото цял живот слушам обиди и как не ставам за нищо, как съседите ни са по-важни от мен и когато ми видя раните, каза, че съм ненормална. Скоро заминавам в чужбина, за да започна отначало, далеч от болката, но дали болката ще е далеч от мен? С уважение: damned_and_divine
Отговорът на психолог Коева:
Здравейте, damned_and_divine!
Самонараняването (автоагресията) показва дълбока емоционална болка и безпомощност и е преди всичко стратегия за справяне. Когато човек не е успял да се справи с негативните емоции, се насаждат напрежение и тревожност. Колкото повече тези усещания се засилват, толкова повече той се откъсва от себе си, търсейки спасение. Самонараняването повишава адреналина. Липсват тревожността, болката и напрежението. Негативните мисли и чувства са забравени и човек усеща единствено чувство за самоконтрол. Тялото отделя ендорфини, които “спомагат” за чувството на еуфория. Но положителните емоции бързо остават на заден план и са заместени от негативните, които провокират загуба на контрол, самоомраза, срам, вина. Емоционалната травма, която човек преживява, може да бъде много по-трудно търпима, въпреки че самонараняването “тласка” към липсата от действителната болка, която човек преживява. Затова то предлага само краткотрайно и моментно облекчаване. Автоагресията е зависимост, която съдържа потребност за бягство от себе си, от заобикалящата среда. Това поведение всъщност показва липса за справяне с напрежението и стреса и е хубаво човек да придобие полезни механизми, чрез които да ги преодолява безопасно. Едни от най-честите причини за самонараняването са липса на любов, разбирателство и доверие в семейството (за което Вие споменавате); загуба на близък човек или приятел; трудности със социализацията в училище; дългосрочно и/или сериозно заболяване.
За да мога да Ви отговоря компетентно на въпросите, ще ми е необходима малко повече информация за това какви са били точно Вашите взаимоотношения с баща Ви. Защо според Вас всеки гледа само тялото Ви, но не и това, което сте като личност? Какво Ви кара да искате да заминете в чужбина? Какво би се променило, ако сте там?
Отговор от damned_and_divine:
Здравейте отново, Мария! Благодаря за отговора!
Баща ми ме подпомага финансово и ме има за негова собственост. Не зачита интересите ми, иска да живея, както живее той – на едно място, без нови неща, без големи цели. Мисля, че и разликата в поколенията допринася за това – той е на 53 г. Моите цели са доста големи. Искам в чужбина, за да се развивам, да уча езици, да опознавам хората, да работя за финансовата си независимост. А за баща ми това е прищявка и не вижда смисъл в пътуване и учене на чужди езици. Самата дума “промяна” го стресира. Вие казахте „адреналин“ – права сте, искам адреналин, позитивни емоции, приключения.
Мисля, че мъжете ме искат само сексуално, защото винаги сме се разделяли, когато си го получат. Просто така, без причина. Мислят си, че, изглеждайки като модел, съм тъпа или просто се страхуват. Или аз не съм попаднала на човек за мен. А много ми се иска да имам някого до мен, искам да обичам.
Отговорът на психолог Коева:
Здравейте отново, damned_and_divine!
Никой не може да Ви забрани да следвате целите и мечтите си. Очевидно сте амбициозен човек, който иска да постигне определени неща в живота си, и това, че баща Ви не одобрява Вашите желания, не означава, че трябва да спрете да опитвате, да се борите, да се наслаждавате на живота. Всеки човек има както победи, така и провали в живота си. Провалите със сигурност не идват да ни кажат, че се е случило нещо фатално в нашия живот, а напротив – от тях си взимаме поука и научаваме важни житейски уроци. Повечето хора се страхуват от промяната. Страхуват се и да рискуват, защото рискът е свързан и с провал. Но само ако не опиташ, не знаеш какво може да спечелиш, са казали мъдрите хора. От друга страна – защо не опитате да си намерите работа, за да не сте финансово зависима от баща Ви? Когато започнете да работите, ще имате възможността да заживеете самостоятелно и да видите колко по-добре ще се чувствате без ежедневните спорове с него.
Мъжете са Ви зарязвали след като получат това, което искат. Следващият път, когато се запознаете с някой мъж и се харесате, си дайте време да го опознаете като личност (както и той Вас), не прибързвайте със сексуалните взаимоотношения. Най-напред си дайте сметка дали този човек наистина Ви обича, уважава, подкрепя и чак тогава предприемете другото. За да не останете наранена накрая.
Автор: психолог Мария Коева
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
