Психолог

Едно дете

едно Тихо и чисто е преди изгрева. Още никой не е посмял да се блъсне в замръзналия въздих. В снега има странни стъпки. Мънички боси нозе. Едно дете е дошло да ни заръча да палим печките, защото духовната зима няма да е вечна.

Лятото е своенравно дете. Вади от своя кашон една играчка, подава я на майка си, самодивата пролет. И я моли да направи от играчката слънце. И тя го прави.

Дава парцалената кукла на едно човешко дете. И то се смее. И стават три усмихнати свята. Този дето е отделил, този дето е дал и надарения. И то е достатъчно за да сме сигурни, че зимата не е вечна. И човешкото дете дава на свой ред куклата на приятелче.

Едни боси следи ни подават една парцалена кукла. Да и пришием усмивка. И духовният студ си тръгва.

И ако в делника при вас дойде човек хладен, усмихнете се. Той е изплашено дете, залутано в света на възрастните.

Покажете му, че има една кукла от царевица и памук, в него, в недрата на духа. Че всеки е дете и светът е пясъчник, в който си разменяме играчките.

И няма вечна зима, няма вечно страдание, няма вечна тишина. Защото едно дете на ранина е поставило в един сън своята любима парцалена кукла.

Автор: Иван Луджов

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Следва:
Ерик Хомбургер Ериксон (Erik Homburger Erikson) е известен немски психолог…
Cresta Posts Box by CP
Scroll to Top