Здравейте, Мария!
Историята ми е доста объркана и дълга, но ще се опитам да я представя във възможно най-разбираем и съкратен вид.
На 17 г. съм и не мога да определя какво чувствам към една моя много близка приятелка – любов или емоционална зависимост. Дори за момента не знам дали съм влюбена в нея изобщо, но всичко това трае вече твърде дълго и имам чувството, че ме разрушава. Затова просто трябва да реша какво да направя.
Отношенията ни с въпросното момиче датират от 3 години насам, откакто учим в един клас. Много бързо се сближихме в началото на запознанството ни, станахме почти неразделни. Непрекъснато си звъняхме, непрекъснато си писахме, излизахме, споделяхме си всичко. Това беше период, в който и двете осъзнахме, че изпитваме влечение не само към момчета, но и към момичета. Между нас тогава не е имало нищо по-сериозно освен невинни целувки и докосвания, които обаче бяха доста често явление, понеже прекарвахме голяма част от следобедите си в нас. Тогава не смятам, че съм била влюбена в нея, просто бях обсебена от взаимоотношенията ни. Тя също едва ли е изпитвала някакви по-сериозни емоции, въпреки че съм убедена, че точно тогава като че ли си падаше по мен. Както и да е, запазихме приятелските си отношения.
През тогавашната лятна ваканция се отдалечихме за известно време, но в началото на 9-ти клас пак се сближихме и точно тогава започнах да усещам как се влюбвам в нея. Проблемът беше, че тя беше влюбена в едно момче, което не искаше да бъде с нея, а отгоре на всичко беше и пълен смотаняк. Тя непрекъснато ми говореше за това и аз се побърквах, но бях до нея все пак. Един ден двете бяхме в нас, напихме се много и не знам как се случи, но правихме секс. След това вече тотално не можех да я избия от мислите си. Най-накрая й признах чувствата си, но тя ме отблъсна, защото била влюбена в друг. След това отношенията ни доста се влошиха. Първоначално тя спря да ми обръща толкова внимание така, както преди. Аз пък започнах да се държа по-грубо с нея, което я нараняваше. Случвало ни се е на купони да се забиваме, но всичко е било в нетрезво състояние. Излизах с много момчета, но не можех да я преодолея. В мен даже беше влюбен най-добрият ми приятел тогава, братът на въпросното момче, което тя обичаше, но аз не му давах шанс заради нея.
Един ден просто реших, че съм я преодоляла. И скоро след това тръгнах с най-добрия ми приятел. Постепенно се влюбих в него или поне така си мислех. Той обаче се оказа незрял и доста ме разочарова. След раздялата ни аз пак започнах да си мисля за нея. Всички стари чувства нахлуха отново. Този път обаче не й казах нищо.
През последната година взаимоотношенията ни бяха леко странни. Един ден, докато я изпращах, по пътя тя спря и просто ме целуна. След този случай доста често правихме секс или просто невинно се криехме по уличките или в училище и се целувахме. Понякога ми казваше как всичко е толкова прекрасно, че й идвало да се разплаче, говорихме си какво би било, ако живеехме заедно. Ако изключим цялата несигурност, която изпитвах, нещата бяха прекрасни, докато един ден съвсем случайно не разбрах, че си пада по едно момче, което отново беше пълен смотаняк и изобщо не я заслужаваше, но този път поне имаше изглед да се съберат. Аз спрях да я търся за известно време. Веднъж след това тя от нищото ми каза, че иска да е влюбена в мен, но не може. Така и не го обсъдихме. Аз просто й казах, че съм го разбрала и не искам това да разваля приятелството ни. Скоро след това бяхме на купон, всички се напиха и двете останахме сами в една стая и цяла вечер си говорихме. Забихме се и тя ми каза, че всеки път, когато съм я докосвал, треперела, как винаги можела да познае коя съм само по това, как едва ли не най-хубавите й моменти са с мен.
След тази вечер отношенията ни доста се подобриха, но в приятелски аспект. Започнахме да си споделяме за момчета, за живота и т.н. След това пак започнахме да се виждаме извън училище и имахме моменти на интимна близост. Аз обаче не очаквах вече нищо, просто ми беше приятно да съм с нея. Всичко отново поутихна, защото тя започна да се занимава по-сериозно с момчето, което споменах, но после го отряза. Оттогава сме се забили един път.
Излязохме във ваканция и тъкмо бях спряла да мисля за нея, когато наскоро тя започна да ме търси. Казваше ми, че й липсвам и че ме обича. И се видяхме. Тя много ми се зарадва. Отново спахме заедно. Беше най-хубавият път досега. Тя отново започна с милите си думи. Беше кратка среща, понеже трябваше да замина на село, но пак започнах да се обсебвам от мисълта за нея. Вечерта се сетих за нея и й писах дали иска да ме посети за няколко дни. Тя дори не ми отговори. Не й звъннах, защото просто съм такава, че не обичам да се чувствам досадна. Оттогава мина около седмица.
Сега продължавам да се чувствам супер объркана, но нямам идея какво да направя. От една страна мисля, че е крайно време да преодолея чувствата си. От друга пък смятам, че може би тя изпитва нещо към мен или че поне мога да я накарам да се влюби. Не искам да разговарям с нея за това, защото просто не искам да загубя това, което имаме.
Тя е единственият човек, към когото съм се чувствала така. По принцип гледам да си живея живота, да се усъвършенствам, да творя. Не съм много и по сериозните връзки, въпреки че доста момчета са били влюбени в мен. Всъщност тя е единственият човек, който не е отвръщал на чувствата ми или поне не го показва. И това ме побърква, тя ме побърква.
Моля Ви, дайте ми съвет как да постъпя спрямо нея. Извинявам се и за обема на историята, но това е нещо, което държа в себе си от 3 г. и нямаше как да бъда по-кратка. Благодаря предварително за отделеното време! Sizif
Отговорът на психолог Коева:
Здравейте, sizif!
Хомосексуалността и бисексуалността са сексуални ориентации, с които човек се ражда. Те НЕ са избор, а са част от личността. Много тийнейджъри експериментират и изследват сексуалността си. Това е нормална и здравословна част от психо-сексуалното развитие. Понякога само мислите и/или сексуалните фантазии с хора от собствения пол пораждат чувство на страх, несигурност и притеснение относно сексуалната ориентация. Обаче – тези чувства (поведения) не идентифицират определен човек, че е с би- или хомосексуална ориентация. Сексуалната идентичност е акцент, до който все повече тийнейджъри слагат въпросителен знак, и от разказаното от Вас личи, че Вие също се колебаете към кой пол са истинските Ви емоционални и сексуални усещания. Както много пъти съм писала, сексуалната ориентация е много повече от сексуалния импулс и поведение. Затова тя не се определя единствено от тези две неща.
Няма нищо лошо да харесвате момичета. Няма нищо лошо и в това, че сте правила секс с момиче.
Мисля, че минавате през фаза на несъзнателен експеримент със себе си, резултатите от който не са ясни. По принцип, по време на пубертета, човек осъзнава най-добре дали усеща привличане към хора от собствения си пол. Вие сама казвате, че изпитвате интимни чувства и към момчета. Може би наистина сте бисексуална. А може би просто експериментирате със сексуалните си усещания. Развивате се във време, в което изживяването на сексуалните фантазии и експериментирането със собствените сексуални граници не е срамно, отвращаващо или недопустимо.
Но… дотук с “теоретическата” част. Това, което ми прави впечатление, е, че отношенията Ви с въпросното момиче са прекалено “разклатени”, т.е. варират от едната крайност в другата. Разбирам, че понякога сте имали недоразумения помежду си, но за да е едно приятелство/партньорство успешно, е нужно да се правят компромиси. Знаете, че е най-лесно разговорът да приключи и хората да се откажат от опитите си да подобрят комуникацията си с отсрещния човек. Между Вас и това момиче тази тенденция е трайна, а по този начин няма как едно приятелство да се развива.
От друга страна – струва ми се, че в повечето случаи, в които сте имала интимна близост с момичето, сте била съблазнена от нея. Не зная дали в действителност сте пасивна, но смятам, че е време, в което да се опитате да отговорите на въпроса изпитвате ли любов към това момиче; дали не я търсите, защото не Ви обръща подобаващото внимание, което желаете; дали пък нямате потребност да изпитате неизживяна страст до този момент, да се “докоснете” до “забранения плод”, правейки секс с нея (няма какво да се лъжем, в днешно време би- и хомосексуалността са сякаш модерно явление, въпреки че това е друга тема). Представяте ли си да бъдете в сериозна интимна връзка с нея (или с друго момиче)? Да имате заедно деца? Бих могла да кажа, че последните два въпроса са последната част от стъпалото, през което преминава човек, изследвайки истинската си сексуална ориентация. Тогава, ако той си отговори на тях с убедително “Да”, застанал с лице към реалността и готов да приеме истината такава, каквато е, значи нещата са ясни. Едно е да се целувате с момиче в двора на училището, съвсем друго е да я хванете за ръка насред улицата, пред погледите на всички, и да се борите със стереотипите (живеем в малко по-консервативно общество, в което хомосексуалните отношения не се толерират все още кой знае колко).
Съветвам Ви да потърсите това момиче отново, но двете да си направите равносметка за отношенията си оттук нататък. Моето мнение е, че тя е хетеросексуална, но просто е човек, който обича експериментите, “търсач на силни усещания”. Бих могла да кажа, че усещането ми към Вас е същото, но може и да греша. Вие сама ще трябва да извървите дългия и труден път към себеопознаването си. Но имайте едно наум, че това момиче може би Ви е провокативно с оглед на това, че, както сама казахте, не отвръща на чувствата Ви по начина, по който бихте искала. Попитайте я какво желае от Вас, какво желае от всичко това, което се случва между Вас двете. Със сигурност ще Ви се изяснят доста неща. Но с условието, че е искрена. Вие също се опитайте да сте искрена.
Успех!
Автор: психолог Мария Коева
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
