Теорията на Фройд за сънищата е тясно обвързана с психоанализата. Сънищата са разглеждани като своеобразен код или шифър, под формата на който скритите желания намират своето удовлетворение. Фройд е считал, че това негово откритие е от изключително важно значение.
Методът, който Фройд използва за тълкуване на сънищата, е следният:
След като му е разказано съдържанието на съня, Фройд започва да задава въпроси за отделните елементи (изображения, думи), които са свързани с този сън. Например какво идва на ум на разказвача за дадения елемент, когато мисли за него? Човекът трябваше да съобщи всички свои мисли, които му идват в главата, въпреки факта, че някои от тях може да изглеждат смешни, неуместни или неприлични.
Обосновката на този метод е, че психичните процеси са строго детерминирани и ако човек, когато бъде помолен да каже какво му идва наум по отношение на даден елемент от съня, изрази дадена мисъл, то тази мисъл не може да бъде случайна. Освен това тя със сигурност ще бъде свързана с дадения елемент.
Основните положения в теорията на Фройд, касаеща сънищата, са следните:
– Сънят се третира като един изкривен заместител на нещо друго, което е несъзнавано. Също така освен явният сън, се наблюдава и несъзнателен латентен сън, който се проявява в съзнанието под формата на явен сън. При латентния сън се извършва и цензора на съня. Същият авторитет, който през деня не допуска етически, естетически или социално неприемливи желания в съзнанието, през нощта, въпреки че ги пуска, той в същото време и ги изкривява до неузнаваемост.
– Функцията на сънищата е да предпазват. Сънуването е компромис между нуждата от сън и несъзнателните желания, които са склонни да го смущават; халюцинаторното изпълнение на желанията играе функцията да предпазва.
– Сънищата се обработват: мислите се превръщат във визуални образи; удебеляване; пристрастие; вторична обработка. По-късно Фройд добавя към тези процеси замяната на скрито съдържание със символи.
За да бъде разбрано естеството на сънищата, които се появяват, първо следва да се разбере значението на самия сън и каква е неговата цел. Във връзка с това Фройд твърди следното: „Психологическата цел на съня, очевидно е почивката. Неговият психологически признак е загубата на интерес към външния свят: ние временно се връщаме към състоянието, в което сме били преди раждането, тоест към състоянието на вътреутробно съществуване. Поне създаваме условия за себе си, които са напълно подобни на онези, които е имало тогава: топло, тъмно и нищо не дразни.”
В следващите издания на” Тълкуване на сънищата”, Фройд добавя и видове символи за обработка на сънища, които заместват латентните елементи в явния сън. Тази част от теорията на сънищата е разработена от Фройд под влиянието на възгледите на Вилхелм Щекел. Тя в последствие е силно критикувана от психоаналитиците след Фройд. Някои от позициите на неговия колега също така са поставени под съмнение дори и от самия Фройд, който по-специално признава твърдението, че цифрите и числата, появяващи се в сънищата, винаги имат „добре дефинирани символични значения“. Според Фройд това е вярно само в изолирани случаи.
Според Щекел символите, за разлика от обичайните елементи на явното сънуване, имат универсално значение. Те се срещат не само в сънищата, но и в приказките, митовете, ежедневната реч и поетичния език. Броят на предметите, изобразени в сънищата със символи, е ограничен.
Може да се обобщи, че чрез своята работа Зигмунд Фройд способства за разбиването на множество предразсъдъци и открива нови хоризонти за изучаването на човешката психика.
За вас подготви: психолог Людмила Боянова
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
