Равносметка за 2021 година

Равносметка И през настоящата 2021 г. се акцентираше върху някои заболели теми, за които се коментираше и през 2020 г. – пандемията, психичното здраве на хората и нарастващата безработица.

Отвориха се горещи телефонни линии, където психолози и психотерапевти работиха с хора, на които им е трудно да намерят баланса, да развият устойчивост, да контролират емоциите си и да запазят позитивното в себе си. Същите тези специалисти започнаха да консултират и безвъзмездно тогава, когато е необходимо това да се направи.

В обществото настъпи разделение на тези, които са „ЗА“ ваксините, и на тези, които са против тях. Това провокира един смут у хората, като привидно всичко е ОК, но напрежението си остана.

У родителите също се усети напрежение, след като ситуацията с вируса остана крайно неясна – децата ще учат ли онлайн, кога ще се върнат присъствено, за колко време ще е това, как родителите ще гледат децата си. В един момент и самите те започнаха да търсят психологична помощ, защото са с „вързани ръце“ – не могат да са при децата вкъщи, но и не могат да напуснат работата си. А колко от тях могат да си позволят да са в неплатен отпуск например? Някои споделяха, че им се е засилила тревожността, че се чувстват в безизходица, че самите те се чувстват виновни за цялата ситуация. Последното звучи нелепо, нали? Но това е друга тема за цялата ни политика и „хамалогия“ около нея.

Тревожността се засили и у децата. „О, колко яко! Ще си бъда вкъщи!“ – е, да, ама не. Макар за по-голямата част от тях онлайн обучението да беше „бягство“ от училище, след известно време точно тези деца започнаха да споделят, че присъствените занятия им липсват, усещат потребността от директния контакт със съучениците и учителите. Едно на ръка, че стана ясно как онлайн обучението не е ефективно и няма как да е такова, защото знания и умения не се придобиват чрез дигиталния свят.

Темата „онлайн тормоз“ продължаваше да е на дневен ред и през тази година. За съжаление много се оказаха учениците, които търсеха подкрепа от психолог или психотерапевт, за да „изплуват“ след обидите и унижението, на които са били подложени онлайн. Някои забравиха, че няма вечно комуникацията да е във виртуалното пространство. Много по-лесно е да обидиш, да напсуваш и да заплашиш някого от десктопа си, отколкото да го направиш лице в лице. И доста ученици забравиха, че няма вечно да са „разделени“ със съучениците си. Какво правите, когато се видите на четири очи с „врага“? Какво правите, когато сте унижили някого онлайн, и го срещнете пак в класната стая? Имате ли очи изобщо да го погледнете? Да се извините?

Не мисля, че са намалели случаите на домашно насилие от 2020 г., а напротив – смятам, че са се повишили. Безработицата и хоум офисът принудително накараха жертвите да си останат вкъщи с насилниците. Някой хубаво беше казал, че до онзи момент МОЛ-овете, фитнесите, кафенетата и т.н. са били истинско бягство за тях. Локдаунът обаче наложи това да се промени и за съжаление разбрахме не само за домашно насилие, но и за смъртни случаи. Аз съм писала много за тормоза, независимо под каква форма е – психически, емоционален, физически, сексуален. Не бива да съдим жертвите, а да се опитаме да ги разберем – да установим страха, да предоставим адекватна подкрепа, да забравим за малко соченето с пръст и „четенето на конско“. Отново апелирам към тях да не се срамуват да споделят, а да потърсят професионална помощ.

Сбогувам се с 2021 г. с надеждата 2022 г. да е по-благодатна, по-успешна, по-пълноценна и по-спокойна.

Автор: психолог Мария Коева

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top