Циркът да си ваксиниран сред антиваксъри

антиваксъри Понеже не ми харесва през ден да се редя на опашки и да давам грешни пари за тестове, аз се ваксинирах. Но колегите са антиваксъри и вярват на всяка конспирация, колкото и нелогична да е тя.

Та отивам аз прясно ваксинирана на работа. Вея един сертификат и се радвам, че приключих с чакането и харченето на пари. До вечерта, естествено, вдигам температура, но след ваксина е нормално и не си го слагам на сърце. Знам, че като се прибера, ще пия фервекс, ще се наспя и ще ми мине. Колегите обаче изпадат в паника, защото са прочели някъде, че от ваксина се умира и почват да ме юркат да ме водят по доктори. Овиках ги, че са лековерни и се прибрах.
 
След няколко дена се ваксинира и милото. И той работи сред антиваксъри, но за разлика от мен, е податлив на внушение. Съответно вечерта и той е с температура и обхванат от самосъжаление, че не си послушал колегите да не слага ваксина, затова лежи и се готви да умре. Изсипах му в устата  парацетамол и го оставих на страховете му. На сутринта, естествено, му няма нищо. То да не се мре така лесно?!?

От тогава насам обаче живея в цирк някакъв.

Отивам на работа и понеже работя със силни препарати за почистване и дезинфекция – кихам. Колегите обаче изпадат на секундата в паника и веднага ме питат лошо ли ми е, защото то това кихане няма как да не е от ваксината и да не ми донесе нещо още по-лошо.

След няколко дена ми се схваща врата, защото стоях на течение по тениска сред зима и е нормално да се схвана. Но според теорията на конспирациите на моите колеги и това е от ваксината, а не от моята безотговорност. След още ден – два забелязват, че носът ми тече и пак паникьосани. Няма начин тоя път да не е от ваксината! Успокоих ги, че няма да умирам. Просто съм със синузит от дете.

У дома е същият цирк. Прибирам се и милото лежи с главоболие и отчаян ми обяснява как няма как да не е от ваксината това. Поглеждам го и му хвърлям в ръцете хапчетата за мигрената, от която страда от години.

След два дена вдига кръвно и пак ляга да умира с обяснението, че ето това вече е от ваксината. Обяснявам му, че е забравил да си пие хапчетата за кръвното, подавам му ги и отивам в кухнята да готвя. Трябва и да ядем все пак.

След още два дена го боли кръст и пак ваксината му виновна. Слушам оплакването му и го питам – те не местиха ли в офиса някакви тежки принтери? Защото обикновено като си претовари кръста и го схваща. Но за всеки случай да вземе и да си купи един костюм, че ако умре от страх, да има с какво да го облека. Милото се разсърди, но това не ми попречи да му се скарам, че от ваксина не се умира, но от страх като нищо ще умре.

Сега, месец след ваксината и все още живеейки в същия цирк, седя на терасата с кафе и цигара в ръка, гледам първия сняг и си мисля… Около мен все умни хора с големи и много нагънати мозъци. Милото е в пъти по-умен от мен. Колегите- и те. И какво като са умни, щом не мислят? Аз не съм умна. Мозъкът ми колкото орех и край него в главата ми има само бръмбари, лимки и една жаба за цвят. Ама мисля! И не поддавам на отявлено небивали конспирации.

Мислете бе, хора! Този мозък не ви е даден само да го тъпчете с информация и да не я ползвате. Ползвайте я! И мислете! Защото като спрете да мислите, ставате лесни за манипулиране. Няма значение дали сте ваксинирани или не. Няма значение мислите ли да се ваксинирате или не. Мислете! Защото като не мислите и лесно се поддавате на страха! А от страх се умира най-лесно!

Автор: Зла Вещица

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top