Ние, възрастните, имаме изградена, често пъти солидна психична защита, когато някой се отнесе несправедливо и незаслужено спрямо нас. Малките деца обаче нямат нашите опит и защити. И сещате се, че когато това малко същество е получило несправедливото отношение към себе си, защото не е успяло да се овладее, каква дълбока травма на още неукрепналата и незащитена негова по детски невинна психика, е била нанесена.
Отговорът на детето- отказва изобщо да посещава тоалетна, ако тя не е на сигурно място при мама и татко вкъщи. Дори при баба и дядо “не е сигурно” и там също отказва да ползва тоалетна. Майката се вижда в сериозно приключение. Тя реагира. Стига до там да иска да смени детската градина, заради възникналия проблем, който от своя страна започва да се проточва във времето. Решението й да смени детската градина е правилно. Но не е достатъчно. Травмата на детенцето продължава. То стиска и стиска, докато не се прибере у дома си. Тя се притеснява за здравето му.
Пред нейното малко момченце стои трудна задача. То трябва да се почувства отново сигурно и спокойно. Да си върне отново доверието в хората. И да се научи да се пази от некоректното отношение, което някои биха могли да имат към него. Пътят е дълъг и труден. В такава ситуация трябва постоянство. И в никакъв случай не трябва на детето да се натяква станалото, да се омаловажават страховете му чрез подмятания и критики или подобно. Трябва да се изработи механизъм, по който детето да знае, че ще получи защита от мама и тати, ако някой го третира лошо по пътя към тоалетната и да се отрепетира. И накрая, детето отново да започне да посещава тоалетната, без да изпитва страхове от това.
Автор: психолог Л. Боянова
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
