Неволите на една тийнейджърка

„Преди горе-долу 4 години се запознах с едно момче по някакъв нереален начин. И приказки, размяна на телефони, и започнахме много да си пишем. Харесахме се, обвързахме се. Обаче аз не съм свикнала да имам дълги връзки и на 3-ия месец го късам и тръгвам с друго момче. След 2 седмици решавам, че обичам старото си гадже и се връщам при него. Минават още 2-3 месеца и той ми изневерява, умолява ме 2-3 дни, и му простих. Мина една уникална година и какво стана? Започнах да го ревнувам от нищото. И след 1-2 месеца ме скъса и тръгна с едно друго момиче. Мисля, че оттогава ми започнаха проблемите. Много го обичах, много страдах, но се стегнах и започнах да го дразня. 1-2-3 месеца минаха и нищо! Дразнех го много, макар накрая да ми се намираше някакво слабо място и ме караше да омекна. Минаха още 2 месеца, отказах се да се пробвам и той се върна при мен. Минаха 5-6 месеца, беше ми спечелил доверието отново и хоп – хареса си едно момиче отново, но все пак в пубертета бяхме. Е, и за това му простих с много труд. Отново се минаха 7-8 месеца и хайде – 3-то момиче. Пишеше й някакви неща – че я харесва и т.н., но това момиче ми каза и ни уреди среща, при която аз ги срещнах и го скъсах. Молеше ми се дълго време и наистина през всички тези пъти виждах, че съжалява и наистина съжаляваше. Е, простих му и това. И оттогава не е ставало нищо с момичета. Минаха се 2 години. Излъга ме 2 пъти и беше отишъл на дискотека, но това е малко нещо. Той спря да прави големи грешки, прекарвахме си перфектно, но сега пак го ревнувам и ме е страх да не направи нещо. Дори и от момичета, които знам, че ще му ударят шамар и ще го отрежат. Но все пак, за да не го „изкарвам“ само него виновен, аз също през това време си харесвах момчета, „забивах“ се с други, писах си с трети. Е, не му изневерих, но все пак не съм света вода ненапита. И се чувствам много несигурна, страхувам се, гадно ми е, тъжно ми е. Не само за това вървя по улицата и си мисля какво не ми е наред – грозна ли съм, смешна ли съм отстрани? Преместих се в друго училище и се чувствам като никоя. А преди бях една от „известните“. Имам чувството, че винаги имам нещо, което не ми е наред. Нося брекети и това още повече ме кара да мисля, че не съм хубава. Винаги мисля, че другият може да постигне повече и е по-хубав и че другите по-добре го възприемат. Винаги мълча, когато някой ми каже нещо. Дори си бъркам думите, ако не съм говорила често с този някой. А преди не беше така, бях съвсем различна. Не мога да разбера от какво точно е станало това. Дали съм в някаква депресия, дали ми липсва самочувствието, дали ме е страх от провал, дали имам някакви комплекси? Когато съм сама, в повечето време мисля за това, а когато съм с компанията ми, забравям. Когато видя нещо, което смятам, че е по-хубаво от моето, започвам да мисля. Моля ви, кажете ми как да поправя това?“ Анонимна

С началото на учебната година получавам все повече писма от тийнейджъри, които се сблъскват с няколко предизвикателства – смяна на училището, намиране на нови приятели, адаптация в друг град и различни проблеми във връзката. Предполагам, прочели сте писмото, което реших да публикувам в броя, тъй като смятам, че отговорът ми ще е полезен както на момичето, така и на много други представителки на нежния пол в тийн възраст с подобен проблем.

В писмото се открояват няколко акцента. Преместването в ново училище и загубата на титлата „ПОПУЛЯРНА“. Доколко това да си „известен“ е важно и щастливи ли са всъщност „известните“? Да се научиш да харесваш себе си такъв, какъвто си. И самотен ли си, ако нямаш партньор.

Анонимна и всички други тийн момичета със същия проблем

Запитайте се дали все още обичате партньора си така, както в началото. Чувствате ли се щастливи и пълноценни във връзката или двамата се борите за нещо свое си. В нея (връзката) компонентът „НИЕ“ трябва да е силен и устойчив. Иначе няма смисъл и двамата да зацикляте на едно място, да се дразните и правите напук, при положение, че може да сте по-щастливи поотделно.

Страх ли ви е от раздяла? Може би това е причината, която ви „застоява“ при партньора, и не искате да сложите край. Една раздяла винаги слага началото на нещо ново, колкото и невъзможно да ви се струва сега. Отваряте сърцето си за нови преживявания, наситени с положителни емоции. И точно тази позитивна енергия ще ви накара да се почувствате „живи“ и в хармония със себе си.

Поговорете с партньора с условието, че и двамата ще сте искрени. Задайте му въпросите, които ви измъчват; споделете му, че желаете връзката ви да прогресира в по-благоприятен аспект, и го помолете той също да ви каже дали според него би трябвало да се направи някаква промяна и какво изпитва.

Също така предполагам, че не искате да го напуснете заради страх от „самотата“. А самотата е доста обширно понятие – може да сте без партньор, но въпреки това да не се чувствате самотни. Има и случаи, в които един от партньорите се чувства самотен, въпреки че е във връзка. Усеща, че нещо му липсва, неудовлетворен е.

Относно приятелите – разбирам, че ви е било трудно да се адаптирате в новото училище още повече, когато сте били свикнали да ви познават в старото. Според мен е ОК да се опитате да се сприятелите с новите съученици, без нагласа „ще съм от популярните“. Бъдете приятелски настроени, усмихвайте се повече, излизайте в междучасията с другите. Навсякъде може да срещнете хора с общи интереси.

Сигурна съм, че не сте грозни и че това са негативни мисли, които навлизат в съзнанието ви в момент, когато се чувствате уязвими и безпомощни. Все пак нищо не ви пречи да си слагате лек грим, да си направите прическа, да си обличате дрехите, които харесвате.

И лека-полека ще се успокоите и ще се почувствате по-сигурни в себе си.

Успех!

Автор: психолог Мария Коева

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/