Мама води дете по улицата. Детето се дърпа, иска да погали малките котки. Мама бърза или е изнервена от нещо или… Следват шамари и обиди. Детето запомня, че котките са мръсни и гадни. И по-страшно, запомня, че любовта води до шамари.
Минирано бъдеще. Колко такива противопехотни мини има заровени в пластовете на бъдещето? Мама се гордее, че е финансово красива. Детето няма право да играе с парцалени кукли. Да се усмихва и тича. Детето трябва да се научи да мачка своите връстници, да си проправя път с лакти или поклони.
Детето отива в чужбина. Минирано минало, скъсани връзки и корени. Колко такива противопехотни мини има заровени в миналото? Щото любовта, човечността, корена и семейството са пехотата която проправя пътя на идеите. И малцина са сапьорите, дето се борят да извадят тези неусетно заровени мини.
Минава време. Детето с котките не може да вярва, да обича и да споделя. И във всеки човек види враг. И се чудим що така става.
Заровени на веки в паметта стоят и чакат необезопасени мини.
И странно, миночистачите са прости и евтини. Една простичка усмивка, една картина, един стих, думи, чувства, дребни жестове, малки чудеса. И ако това е невъзможно – един залез върши работа.
Малките принцове създават своя свят. По модел на нашия го създава. Дали ще им дадем миночистачи?
Автор: Иван Луджов
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: