Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност

хиперактивност Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ или по-известно в ненаучните среди като съкратеното хиперактивност) като термин е отдавна навлязъл в употреба в нашето ежедневие. Но все още няма достатъчно информация и много родители слагат погрешно знак за равенство между палаво дете или пък зле възпитано дете и дете с хиперактивност. Затова, за да не стават недоразумения, е полезно да се хвърли повече светлина по въпроса.

Нека първо да се разгледа кои са разликите. Характерното за палавите или пък невъзпитаните деца е, че те са напълно здрави физически и просто имат някакви затруднения да се социализират, които с правилната работа, са напълно преодолими в разумни срокове. Докато при децата с хиперактивност това не е точно така.

Хиперактивността е психиатрично разстройство и неврологично заболяване, което е наследствено такова и е с начало в детската възраст. Неговата същност е, че от една страна се наблюдава забавяне на развитието средно с около 3 години на някои мозъчни структури, а от друга страна се наблюдава ускорено развитие на моторния кортекс. Съчетанието от посочените неща е причина за силно изразената двигателна активност, неспособността да се стои в покой, разсеяността, липсата на самоконтрол в нужната степен.  Има значение и кой е преобладаващият компонент, поради което СДВХ може да се раздели по следния начин: разстройство от хиперкинетично-импулсивен тип, разстройство с дефицит на вниманието и като трети тип- смесен, който включва в себе си останалите.   

Най-вероятно е с първите признаци на повишена активност родителите да се срещнат още в най-ранна възраст на детето. Разбира се не следва всяко по-палаво и преливащо от енергия дете, да бъде отнасяно към категорията деца с нарушения или заболявания на нервната система. Нормално е децата да бъдат палави и не винаги да слушат своите родители. Също и да правят пакости. Проблемите със социалната адаптация и СДВХ обаче са различни, макар да е лесно да се объркат. Но ако съмненията са големи, най-добре е да се посети специалист, който да даде своето експертно мнение и оценка. Този специалист може да е психиатър (водещ специалист), освен който може да е посетен и невролог. Не е коректно такава диагноза да се поставя от психолог, логопед, учител и посещението при такива не заменя или отменя консултацията с лекар. Психологът, логопедът, учителят, са лицата, които могат да съобразят работата си след като диагнозата бъде поставена от компетентните за това лекари. Оценката на правилните специалисти е важна, защото има и други заболявания, които имат сходни на СДВХ симптоми, но не са СДВХ.

СДВХ се среща при голям процент от децата. По-често се среща при момчетата, отколкото при момичетата. Родителите от ранна възраст може да забележат резултатите от по-забавената обработка на информацията в мозъка – нарушен баланс на координацията между ръце и очи, съчетано с постоянни движения, една част от които съвсем безпричинни, говорене прекалено много без влагане на мисъл преди това, импулсивност над обичайното (идва от претоварените сетива), неумение да се запази търпение да изслушат събеседник или зададен въпрос до края, систематично не може да доведе до финал започнатите задачи и действия, наличие на трудности да речем за научаване да се кара колело и така нататък.

Погрешно е да се смята, че СДВХ не е заболяване и болният може да се остави на произвола в очакване всичко “да мине от самосебе си” или по силата на чудеса, лечители, съмнителни препоръки. Нужно е да се контролират симптомите на заболяването чрез консултации с подходящи специалисти (водещи специалисти са психиатър, невролог и допълнителна работа от психолог, ресурсен учител и други) както и употребата на подходящи, изписани от лекарите лекарства. Лекарствата, свързани с СДВХ, са насочени към това да регулират активността на веществата в мозъка, отговарящи за поддържане на концентрацията. Така се дава шанс към пубертета да се подобри състоянието, а и да се постигнат по-добри резултати в бъдещото развитие като личност.  Някои хора със СДВХ чрез работа от самото начало с правилните специалисти и следването на предписаното им лечение, се научават да контролират поведението си с течение на времето и така получават един нормален живот. Важно е и да се поддържат постигнатите резултати, т.е. да не се прекъсва с лечението само защото е отчетено някакво подобрение.

Автор: психолог Л. Боянова

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Scroll to Top