Цял ден нетърпима жега, като в Ада (или пък в Пловдив). И преди час небето потъмнява, гърми, появяват се светкавици и се изсипва възхитителен порой.
Едва сварих да нахлузя едни дрехи и изхвърчах на дъжда. Боса. Е, няма такъв кеф!!!
Вървях бавно, вдигнала лице към небето и попивах всяка една живителна капка дъжд. А вали като из ведро. И е хубаво, и пречистващо, и те кара да се чувстваш жив.
Влязох в магазина да си купя нещо за вечеря, а продавачката ме гледа и пита: “На “Мис мокра фланелка” ли си играеш или просто полудя?”. Ми не, не съм полудяла, щастлива съм и обичам дъжда. После пак на дъжда и не се прибрах, докато не спря да вали и слънцето не се показа отново. Няма нищо по-хубаво от един летен дъжд, който да измие всичко лошо което съм натрупала у себе си!
Автор: Зла Вещица
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: