Осиновяването и конфликтите, които възникват

осиновяванетоОсиновяването е правен акт, чрез който между две лица се създава връзка родител – дете. Според чл.61, ал.2 от Семейния кодекс пълно осиновяване съществува, когато „между осиновявания и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини, от друга, възникват права и задължения както между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват“. Непълно осиновяване съществува, когато възникват роднински отношения по произход между осиновителя, от една страна, и осиновения и неговите низходящи, от друга, а осиновеният запазва връзката с биологичните си родители. Не се създава нов акт за раждане, а осиновяването се отбелязва, вписвайки се и имената на осиновителите.

Доста семейства вече решават да осиновят дете. Това е както щастливо събитие, така е и отговорна стъпка. Родителите осъзнават, че поемат отговорност за малкото човече, което ще се нуждае от тяхната безусловна обич, грижа и семейна хармония. Могат да бъдат осиновени бебета, по-големи деца, братя и сестри или деца, които се нуждаят от специална грижа. Осиновителите могат да бъдат двойки между 20 – 50 години, самотни родители или хора с физически недъг. Хомосексуалните също имат право да бъдат приемни родители.

В повечето случаи осиновителите са двама, но вече често може да се срещне и по един. Процесът на осиновяване не е лесен, тъй като от социалните институции изискват родителите да бъдат най-малкото възпитани, цивилизовани и с прилични доходи. Така те са сигурни, че детето няма да расте в нездравословна семейна обстановка, да е малтретирано или използвано за чужди цели. Родителите трябва да са убедени, че са съгласни да осиновят, и всички колебания да бъдат обсъдени предварително и внимателно. Хубаво е да си отговорят на следните въпроси:

– По какъв начин ще се промени животът ни след осиновяването?
– Как ще реагираме, ако открием, че детето има проблем?
– Бихме ли таили негативни чувства, защото не сме истински родители на детето?
– Имаме ли възможност да поемем разходите около осиновяването?
– Можем ли да се справим с възпитанието на дете от друга етническа принадлежност?

КАКВИ СА УСЛОВИЯТА ЗА ОСИНОВЯВАНЕ

1. Не може да бъде осиновявано лице, което е навършило 18 години. Минималната разлика между осиновен и осиновител трябва да бъде 15 години. Изключение от това правило се допуска, когато един от съпрузите осиновява биологично дете на другия съпруг.

2. Не се допуска едновременно осиновяване от две лица, освен ако те не са съпрузи.

3. Забранено е осиновяването между роднини по права линия, както и между братя и сестри. От това правило се допуска изключение, когато баба или дядо могат да осиновят свой внук, но само ако внукът е роден извън брак или са починали единият или двамата родители.

4. За да се пристъпи към осиновяване, трябва да се получи съгласието на значителен кръг от лица. Сред тях са осиновяващият, осиновяваният (ако е навършил 14 години, като изслушването му се провежда по правилата на Закона за закрила на детето), родителите на осиновявания (ако са известни), съпрузите на осиновяващия и осиновявания. Законът поставя условие съгласието на майката на осиновявания да е дадено най-малко 14 дни след раждането, което е израз на родителските ѝ права и засяга моралните страни на въпроса.

КАК СЕ ЧУВСТВАТ ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА

Децата, които са лишени от биологичните си родители, обикновено развиват негативна нагласа към тях. Макар и да не показват истинските си чувства, подсъзнателно концепцията е „Те не са ме поискали, защо аз да ги искам?!” В определен етап от живота децата преживяват удар върху самооценката и чувството си за значимост: „Майките обичат бебетата си и се грижат за тях. Аз съм различен/а. Моята майка ме е изоставила. Явно е имало защо – причината е в мен”.

Осиновените деца се сблъскват с чувството за отхвърленост. Масова тенденция в училищата например е илюстрирането на родословно дърво, като понякога се изисква проследяване и на физическите характеристики. Затова настъпват недоразумения и конфликти между осиновеното дете и съучениците му, тъй като за тях (вторите) то е „различно”. Или пък „неестествено”.

Често се осиновяват деца от различна етническа принадлежност. Лично аз се радвам, че българите се дистанцират от комплексите и притеснението, причинени често от хорското мнение.  За съжаление обаче, все още има и такива, които демонстративно сочат с пръст. Затова е хубаво осиновителите да кажат на детето си, че по света има различни хора, с различна ценностна система, възпитание и характер. Да му обяснят, че не трябва да се притеснява и да се чувства изолирано, ако някои от неговите връстници се държат понякога неподобаващо с него. А ако това се случи, да сподели за ситуацията. Моят съвет към осиновителите е да развият у детето позитивно самочувствие и механизми за справяне в стресови и конфликтни моменти. Най-важното – НИКОГА да не отвръща на агресията с агресия, защото от отсрещната страна може да се активира реакция, която в повечето случаи е непредсказуема.

КОЕ Е „ПРАВИЛНО” И КОЕ – „НЕПРАВИЛНО”

Съществува нагласа, че жените, които не са положили грижи за детето си, са „леки” и „пропаднали”. Тематиката е по-специфична, тъй като биологичната майка е МАЙКА, независимо от същността си. Може да има най-различни извинения защо е направила този избор. Истината е, че отговорът може да каже само тя. И пак не е сигурно дали ще е искрена… От друга страна, има жени, които са забременели непланирано и не са имали финансови средства да отглеждат дете. Или не са се чувствали готови все още да поемат тази социална роля и отговорност. Причини – много. Аз мисля, че е хубаво осиновените деца да простят на биологичните си родители, независимо какви са били причините, за да се стигне до това решение. Натрупаният гняв измества положителните мисли и емоции и оставя само отрицателните. Враждебността пък ускорява агресивните тенденции. Виждаме какво се случва по света! Нека имаме мир поне в душата си. Няма как да премахнем бедствията в света, но можем да премахнем собствените си. Често се налага да простим на някой, който много ни е наранил. За да продължим напред. Имаме ЕДИН живот. Защо да не го изживеем щастливо и пълноценно? Обръщам се към осиновените деца – недейте да търсите отговори на въпросите, които ви измъчват, на всяка цена. Те идват в подходящото време. Радвайте се, че сте родени под „щастлива звезда”, имайки дом, грижа и любов от прекрасни хора, в които „виждате” родителите си (вашите осиновители). Тепърва ще откривате смисъла на живота и неговата философия. Тепърва ще научавате толкова много неща както за света, така и за себе си.

Преминаваме към процесът за научаване кои са биологичните родители. Отново няма „правилно” и „неправилно”. Обикновено хората, които са осиновени, си казват, че няма смисъл да се правят труда, защото „щом са ме оставили навремето, надали биха поискали да ме видят”. Но има и такива, които биха предприели това. Има случаи, в които осиновени деца и биологични родители се срещат.

По-трудният казус е как да кажете на осиновителите си, че желаете да се срещнете с тях. Ако сте го решили, не бива да се чувствате виновни за това. Вие сте тези, които носите отговорност за действията си. Споделете на осиновителите си, че това по никакъв начин не променя отношението ви към тях и че ще продължавате да ги обичате.

„ВРЪЩАМ СЕ ПРИ БИОЛОГИЧНИТЕ СИ РОДИТЕЛИ”

Възможно е хората, които открият биологичните си родители, да пожелаят да бъдат с тях. Случва се. Мисля, че ако се стигне до това решение, осиновителите не бива да се самообвиняват или да се чувстват отхвърлени. Приемете избора на детето си така, както бихте го направили, ако то беше ваше биологично. Всеки е уникален и предприема избори, смятайки ги за полезни. Абстрахирайте се от негативните мисли и вместо това си направете една равносметка – възпитали сте дете, което, като зрял човек, не е запазил гнева към биологичните си родители, а е оставил стремежа към постигане на душевната хармония. А всеки родител иска детето му да е щастливо. Поздравления, изпълнили сте мисията си!

ЗАБРАНЕНИ ДУМИ ЗА ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА

Ти си специален, защото си осиновен.
Ти си избран.
Ние те избрахме.
Биологичната ти майка толкова много те е обичала, че те е изоставила.
Ти си късметлия.
Това, че си осиновен, няма никакво значение и нищо не променя. Забрави го и продължи да живееш живота си.
Не трябва да се ядосваш. Не трябва да се натъжаваш. Преодолей го!
Ако търсиш и намериш биологичната си майка, ти нахлуваш в живота й! Нямаш право да я разтройваш. Трябва да уважаваш нейния избор.
Защо се интересуваш от някой, който не те е искал? След като тя не те е искала, защо ти сега я искаш? Тя пак ще те отхвърли!
Защо искаш да намериш някой, който никога не си виждал и не познаваш?
Веднъж започнеш ли да търсиш, ще си като обсебен.
Но ние толкова много те обичаме и толкова много те искахме.
Търсейки биологичните си родители, ти нараняваш нас.
Бебетата нищо не помнят.
Ти си неблагодарен! Държиш се егоистично и неуважително!
Ако биологичната ти майка те обичаше, нямаше да те изостави.
Прекалено си чувствителен.
Защо искаш да намериш биологичната си майка?
Всичко това е минало – не можеш да го промениш.
Защо търсиш? Какво не е наред? Не бяхме ли достатъчно добри с теб?
От колко майки имаш нужда?
Но ти нямаш вид на осиновен.
Може би така е трябвало да стане.
За какво ти е да знаеш кои са ти родителите?

Автор: психолог Мария Коева

Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК

Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: 

https://www.facebook.com/psihika.spisanie/

Споделете в:
Share on Facebook
Facebook
Share on LinkedIn
Linkedin
Tweet about this on Twitter
Twitter
Email this to someone
email

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети.
Този формуляр събира вашето име (ник) и имейл, така че да можем да следим коментарите, поставени на сайта - Повече информация.

Следва:
Съмнявате се в изневяра на партньора си? Може би имате…
Cresta Posts Box by CP
BulgarianEnglish
Scroll to Top