Е. Фром продължава постфройдистката тенденция в персонологията, отделяйки особено внимание на влиянието върху личността на социалните и културните фактори.
Според Фром човечеството не е непременно задвижвано или оформено от биологичните сили на инстинктите. Освен това той оспорва твърдението на Фройд, че сексът е основна сила в нормалното и невротично поведение. Утвърждава, че мотивацията на поведението винаги е скрита, неосъзната от индивида – личен контрол върху нея не може да се постигне. Разглежда индивида като повлиян от социални и културни сили – тези, които засягат индивида в рамките на „културата”, и тези универсални сили, които са влияли на човечеството през цялата му история. Той силно набляга върху социалните детерминанти на личността.
Според Фром индивидът сам създава своята природа и също, че той трябва да изследва историята на целия човешки род, за да е способен да разбере своята същност.
Приема, че има пропаст между свободата и безопастността, достигнала до такъв предел, че самотата, усещането за собствената незначимост и отчуждението са определящи признаци на живота на съвременния човек. Определена част от хората се движат от желание за бягство от свободата, което се осъществява посредством механизма на авторитаризма, деструктивността, конформизма. Пътят за освобождение се състои в намирането на позитивна свобода, благодарение на спонтанна активност.
Фром описва шест екзистенциални потребности, присъщи за човека. Тези потребности се базират на конфликтуващи между себе си стремления към свобода и безопасност:
1) Свързаност – отразява нуждата да се поддържа контакт с другите, като в идеалния случай това се осъществява чрез продуктивна любов, включваща грижа, отговорност, уважение и знание;
2) Креативност – тя характеризира желанието на човек да е съзидател, като за Фром креативността е израз на любов;
3) Потребност от корени – тази потребност произтича от загубените първични връзки с природата. Като резултат човек остава изолиран и самотен. Чувстото на братска обич, обич към майката, според Фром, е пример за нов вид корен, който може да задоволи дадената човешка потребност. Но за Фром, порастването означава да се напусне топлината на майчината любов. Да се остане означава да се извърши нещо, което той нарича вид психологически инцест. Човек, опитвайки се да се справи с трудния свят на възрастен, трябва да открие нови, по-широки корени. Трябва да установи съюз, братство с човечеството.
4) Чувство за идентичност – Фром счита, че човек има нужда от идентичност, от индивидуалност, за остане умствено здрав. Тази нужда е толкова силна, че понякога, за да бъде задоволена, се прави всичко за придобиване на някакъв статус или отчаяно се следва конформизма. Някои хора се отказват от живота си, за да са част от някаква група. Но това е само привидна идентичност, която се присвоява от другите, а не се развива самостоятелно. Това не може да задоволи въпросната потребност. Продуктивният и креативен човек ще развие своите таланти и възможности във възможно най-пълна степен.
5) Рамка на ориентация – това е потребността да се разбере света и личното място в него, но тази потребност не може да се задоволи от студена философия или материална наука. Рамката за ориентация трябва да съдържа значение, смисъл, разбиране, но топло и човешко такова. Във връзка с рамката за ориентация човек има нужда от цел или предмет, на който да се посвети и чрез който да намери постоянен смисъл в живота.
6) Нужда от възбуда – нужда от стимулираща среда, която да провокира функионирането на високо когнитивно равнище и да доведе до креативност. Мозъкът се нуждае от такава външна постоянна стимулация, за да може човек по-лесно да се представя на ниво. Без такава стимулация, човек ще загуби способността си да е част от света около него.
Фром не приема, че хората се раждат добри или лоши и смята, че те стават лоши, ако не успеят да се развият и да израстнат напълно. Единственият начин човек да бъде ползотворна личност в обществото е напълно да развие и да оползотвори възможностите си. Според него няма друг път за постигане на истинска хармония. Той твърди, че само потенциалът за доброто или удовлетворението съществува, а останалото зависи от самия човек. И именно оптимизмът на Фром е това, което му позволява да се надява, че човечеството ще избере верния път.
За Вас подготви: психолог Л. Боянова
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на:
