В традиционното японско изкуство на кинцуги занаятчиите запълват пукнатините в счупена керамика със злато или сребро, превръщайки повредения съд в нещо по-красиво, отколкото когато е бил нов. Пост травматичният растеж е като кинцуги за ума.
Разработена през 90-те години от психолозите д-р Ричард Тедески и д-р Лорънс Калхун, теорията за пост травматичния растеж предполага, че хората могат да излязат от травма или несгоди, постигайки личностно израстване. Израстването от преживяна травма не е необичайно, казва Тедески. Това е трансформация в основните вярвания на хората, която води до тяхното израстване.
Пандемията COVID-19 може да ни даде тази възможност за положителна промяна.
Пост травматично израстване
Някои хора се нуждаят от време, за да се възстановят от дадена травма, преди да се върнат към нормалното си функциониране. Но има и такива, които не просто преживяват тази травма, а излизат от нея с положителна метаморфоза.
Израстването има 5 аспекта: цените повече живота, ставате по – свързани с другите, ставате по – уверени, виждате по – добре новите възможности и настъпва духовна промяна. Достатъчно е израстването да е в един или два аспекта за да се усети тяхното въздействие върху живота на човек.
Засаждане на семената за положителна промяна
Травмите често поставят на хората екзистенциални въпроси за това, което е важно в живота.
Един от начините да се помогне на човек да види възможностите за израстване е терапевтът да стане спътник на човека разказващ своята история и начина по – който я преживява. С времето хората започват все повече да се отварят и започват да разглеждат възможностите в живота по – обстойно. Пост травматичното израстване не е бърз процес, и често отнема много време, за да се осъществи. Това е като да засадете семена, трябва време да покълнат. Излизайки от кризата COVID-19, терапевтът и клиента могат да помогнат на тези семена да започнат да покълват.
За много хора пандемията е възможност да отделим повече време за неща, които намираме за смислени. Това е време за усамотяване, подреждане на мисли, събития, хора, емоции, време за премахване на изкуствени приятелства, време за четене. Време за пътуване към себе си – за осъзнаване, за благодарност, за извинение.
Кризата COVID-19 вероятно ни накара да си зададем и въпроси като: Какво ли означава да забавим темпото си на живот? Имаме ли желание да продължим нататък и как? Като по – добри или по – лоши хора прекрачваме в утре? Вероятно промяната в положителна посока все пак е възможна.
Автор: психолог Цветомира Чалъкова
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
