Казват, че най-добрият приятел на човека е кучето. То е лоялно, привързва се силно и страда, когато бъде оставено само.
Мога да разкажа моята история и нейните поуки в полза на всеки, който има куче до себе си или тепърва иска да си вземе куче.
За рождения си ден получих сбъднатата си детска мечта – две малки очи, шепа нежност и мека козина, която се сгушва в теб вечер.
И така започна приключение, което продължава и до днес. Освен всичката любов и живот, с който малкото същество ме дари, получих скъсани вещи и куп работа. Така стигнах до професионален дресьор.
Човекът се съгласи да ми помогне и използва наивността ми. За 3 месеца обърка моята и психиката на любимеца ми. Опарих се, защото нямах опита и знанията. Но нека не наблягаме на неприятното.
Извадих късмет с втория дресьор, който открих – Радослав Драгнев от Варна или Радо, както го наричат. Свързахме се по телефона и уговорихме среща. Така започна второто обучение…
При срещите ни любопитно задавах въпроси, на които треньорът отговараше изчерпателно и с търпение. От психологията, която беше учил, та до дългите години стаж с кучета, Радо разгада що за човек съм аз, къде и как са допуснати грешки. Сподели ми голяма част от своя опит и все още ме учи как да бъда лидер пред кучето си и хората. И ето тук стигам до момента как един домашен любимец може да бъде полезен и в аспект, който не подозираме.
В природата на кучетата е да се събират на глутници и да избират свой водач. Той води всеки ден битки за територия, храна или женска. Останалите членове вървят по стъпките му и го слушат, най-достъпно казано. Но в дома ни, нашия любимец няма своята глутница или поне ние мислим така. Защото или кучето, или стопанина трябва да се превърне във водач.
Няма да ви занимавам с методите на обучение, а ще доразкажа още нещо. При една от срещите ни, Радо вече беше разбрал колко чувствителна и отстъпчива съм, не само към моето куче, а и към заобикалящите ме хора. И започна да ме учи как да бъда водач. Увереността, която приемам след срещите намира своето отражение и в живота – да бъда търпелива и спокойна, да уча, да изразявам ясно исканията си.
За разлика от нас хората, кучетата няма да излъжат в поведението си или да прикрият радост / агресия. Но могат да бъдат научени да ги контролират … От водача!
Това, може би, не е типичната статия свързана с психология, но има своите допирни точки. Защото в живота всичко е взаимно – свързани действия. И ако ние можем да вземем ползи от всяка ситуация, в която изпадаме, да извлечем знания от нея, то сме живяли смислено.
Изключителна благодарност към дресьора Радослав Драгнев (център за обучение и хотел “Стиф”), който и до днес ми помага и учи – и мен, и кучето ми. Да живеем в хармония, да бъдем семейство и да разбираме другия. А ползите към мен вече са ясни – заявена лидерска позиция (естествено трудно за мен) към обществото и по-малко “качване на главата” (израз, останал от преди, който е актуален и днес).
И едно обръщение към всички, които са прибрали в дома си какъвто и да е любимец – обичайте го. Учете го, учете се от него. Където е трудно, бъдете там. Помагайте, показвайте. В замяна ще получите неописуема обич и житейски плюсове. А ако не можете да се справите сами, знаете къде да се насочите.
Автор: Грациела Иванова
Четете е-списание “Психика” на сайта ни: КЛИК
Последвайте е-списание “Психика” във Facebook на: https://www.facebook.com/psihika.spisanie/
